Нови римски разкази [bg]

Сега оставаше да скрия откраднатата вещ. Реших да занеса фотоапарата у дома и да го сложа под възглавницата. Живеех около Виа Джулия само с мама, вдовица от доста време, оправяше се някак, милата, с черна борса на цигари. Влязох в нашата тъмна и задушна квартира; от прага на кухнята мама зърна с острия си поглед, че крия нещо и бързам да се затворя в стаята, но замълча. По-късно, докато ядях, ето я, пристигна с фотоапарата. Предвидих сцената и смутено наведох глава над чинията. Ала какво значи майка! Чужд човек кой знае каква врява би вдигнал: „Къде го намери? Как така? Защо?“ Тя обаче като истинска майка се ограничи да ми каже със спокоен глас:

- Ти няма защо да криеш нещата, давай ги на мен. Скривалището може винаги да те предаде, майка ти - никога.

После си отиде в стаята. Все още я виждам като сега: масивна, ниска, с черен шал на раменете, голямата и посивяла глава наклонена настрани. Пъхна фотоапарата в скрина, повтаряйки:

- Майка ти те обича, никой не може да те обича като майка ти.

Почувствах се сконфузен, признавам, не толкова заради фотоапарата, колкото от укора, който усещах в думите и: как можах да си помисля, че мама няма да ме разбере и да ме извини? Това бе началото. Оттогава всеки път, когато правех удар, носех нещата на нея; тя, освен че ми ги криеше, се нагърби и да ги продава, защото беше страшно разтропана, познаваше много хора и знаеше цената на стоката по-добре от чиновниците в Монте ди Пиета.

Винаги съм бил силно привързан към майка си, нищо че бях вече на трийсет, а случката с фотоапарата ме привърза двойно повече. Ее, какво ли не се говори за синовете и майките: в Рим синовете като мен ги наричат мамини синчета, подиграват им се, но не са прави. Майката и синът са създадени един за друг повече, отколкото съпруга и съпругата, братята и приятелите. Синът не се нуждае от думи: майката, която го е родила и го е видяла как расте, го разбира с един поглед и мълчаливо и безшумно му съдейства. А синът безшумно получава: и без това знае, че между него и майка му думите са излишни. За майката синът и е умен, хубав, добър, силен, дори и да не е, даже целият свят да мисли обратното. Не го ли казва поговорката: „И хлебарката е хубава в очите на майка си.“ Без да се смята, че майката продължава да вижда у сина си детето, дори и да е космат и с ей такива бакембарди. Това е голямо облекчение, защото мъжете не усещат кога са пораснали, и ако има начин, доброволно биха си останали деца. Но най-вече поради любовта към сина си, майката му дава право срещу целия свят, дори когато той - като в моя случай - е крадец, защото тя единствена го разбира и знае защо краде, а като знае, му помага да остане откровен и безочлив и да не се разкайва. Тези и други моменти ги усещах, когато след цял ден тичане подир колите, се прибирах вечер вкъщи. Беше все едно да си обуеш пантофите на ставане от леглото. Давах нещата на нея, тя отиваше веднага да ги затвори в скрина. После сядах на масата в кухнята, тя слагаше пред мен чинията, аз ядях, а тя ме гледаше. Почти не говорехме, разбирахме се като животните, с поглед.