Светлина в пукнатините [bg]

Жером Брюнел имаше вид на човек, чиято екзекуция е била отменена. Не беше сигурен дали наистина е помилван, или всичко това е илюзия. След миг закръгленият мъж отпусна рамене и въздъхна с облекчение.

Сякаш с последни сили доктор Брюнел изтри въведения код и върна хартийката на Гамаш.

След като я прибра в джоба си, Гамаш срещна погледа на Терез. Кимна й.

— Бихте ли извадили кабела, моля? — обърна се Жером към Никол.

Младата полицайка тъкмо се канеше да възрази, но се отказа — самата тя бе твърде уморена, за да влиза в конфликт. За пореден път се смъкна от стола си и пропълзя под бюрото.

Когато кабелът бе изваден, угасиха осветлението и Гамаш заключи входната врата на излизане. Надяваше се, че не е допуснал грешка. Че не е подарил току-що на Франкьор онези решаващи двайсет и четири часа, през които той да осъществи плана си.

Докато крачеха бавно към къщата на Емили Лонпре, главният инспектор се изравни с Терез и продума:

— Беше права. Аз…

Терез вдигна ръка като на Мини Маус и Гамаш млъкна.

— И двамата сгрешихме. Ти се боеше да спреш, а аз се боях да започна.

— Мислиш ли, че утре ще ни е страх по-малко? — попита детективът.

— Страхът ни няма да е по-малко — отговори възрастната жена, — но може би ще имаме повече смелост.

Влязоха в топлата къща. Скоро след това всички бяха по леглата си и заспаха веднага щом отпуснаха глави върху възглавниците. Мигове преди да се унесе, Гамаш чу как Хенри ръмжи тихичко и доволно, а къщата проскърцва по един особен начин, който му създаваше усещането, че си е у дома.