Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Подпря се на масата, сякаш имаше нужда от нея, за да се държи изправена. Усети ръката на Елиът на гърба си. Той се опитваше да я утеши. Това обаче не бе възможно в този момент.

— Трябва да разберем дали другата Марго има деца – каза отчаяно Кат. – Ако има, тя би могла да бъде Либърти.

— Ела тук – Елиът я прегърна и тя зарови лице в рамото му, като се опитваше да не се разплаче.

— Можем да я попитаме утре дали има деца – каза Елиът, като милваше с палец бузата на Кат. – Но не видях никакви снимки на деца в къщата.

Нито пък тя. А повечето хора държаха снимки на децата си на видно място.

Кат леко се отдръпна, достатъчно, за да може да говори, но недостатъчно, за да излезе от прегръдката на Елиът.

— Ами Скай Пенроуз? – попита тя, като се опитваше както да се разсее, така и да намери още информация, която би могла да ги отведе към друга хипотеза. – Каза, че също е изчезнала, какво се е случило с нея?

— Това е най-голямата загадка от всички. Никой не си спомня за жена на име Скай Пенроуз в Равенсбрюк.

Разбира се. Още въпроси без отговор. Опита още едно последно предположение.

— Какво общо има всичко това с роклите на Диор горе? Модна къща „Диор“ и концентрационните лагери са противоположни като рая и ада.

— Мислих за това – отвърна Елиът. – Когато правиш проучване, всичко, което прочетеш, се запечатва в ума ти, но ако не помислиш дали има отношение към онова, което проучваш, понякога е трудно да направиш връзка. Почти съм сигурен, че попаднах на името Катерин Диор в списъка на затворниците в Равенсбрюк. По онова време не ми говореше нищо, но сега се чудя дали…

— Катерин Диор е сестра на Кристиан Диор. Това със сигурност знам.

— Е, може би това е връзката. Мога да прегледам записките си в Лондон и да видя с какво разполагам. Или да потърся в Гугъл още сега, ако предпочиташ.

Кат поклати глава.

— Точно сега имам чувството, че главата ми ще се пръсне.

Елиът нежно повдигна брадичката й и я целуна.

— Да отидем на разходка.

Идеята бе добра, осъзна тя, докато се спускаха надолу по пясъка в лунната светлина. Подухваше ветрец, не много силно, но достатъчно, за да разсее тревогата и страха, които се бяха настанили вътре в нея.

Известно време вървяха хванати за ръка, като не говореха за друго освен за нещата, които им правеха впечатление – нежният танц на вълните, отворът на нещо, прилично на пещера в скалата, птица, литнала към своя дом в нощта.

Морският въздух прочисти съзнанието на Кат, достатъчно, за да зададе един от въпросите, които я измъчваха.

— Нима е толкова лесно да станеш някой друг? Определено в наши дни не е така.

— Мисля, че навремето е било възможно. В края на войната настъпил хаос. Два милиона затворници от съюзническите държави се връщали от лагерите за военнопленници, а обработката на техните данни и техните разпити били приоритет. Говори се, че само един доклад тежал четири килограма. Представи си насред това да се появи някаква жена без никакви документи и да каже, че е работила за секретна британска организация, за която никой не бил чувал. Спомни си, че почти никой не знаел, че британците използват жени като шпиони. Американската армия заловила една от жените от УСО, която избягала от Равенсбрюк, и написали бележка, че била неуравновесена и може би се преструвала на някоя друга. За щастие, Вера Аткинс видяла тази бележка и разбрала, че това е една от нейните жени.