Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Той се загледа след нея, докато се увери, че се е насочила към магьосника, и после се обърна. Но не достатъчно бързо. Главата на тежката секира го уцели странично. Джуджето падна, затискайки с тяло едната си ръка. Ром усети как се облива в кръв, която се стича бавно и изстива. Тежък ноктест крак притисна безформената му ръка и въпреки че беше счупена, Ром ясно усети новата болка от силния натиск на Раск, под който последва ново рязко счупване.
— Гнусно джудже…
Драконидът прекрачи Ром и стисна секирата си, готов да я хвърли. Само мощно същество като Раск можеше да хвърли с точност толкова голяма секира. Ром знаеше, че е дошло време да умре. Духовете на Гимел и другите, които бяха загинали при Грим Батол, се събраха, за да го посрещнат в редиците си.
Но Ром успя с мъка да се изправи на колене, възможно най-безшумно. Колебливо той се промъкна зад Раск, който се целеше не в Ириди, а в нищо неподозиращия Ронин. Джуджето не изпитваше и капка съмнение, че драконидът ще нанесе неочакван и смъртоносен удар на магьосника, въпреки голямото разстояние между тях. Ром се огледа за дуар’хъна, но Раск явно беше захвърлил оръжието веднага след първия му изстрел.
Това оставяше на ранения воин само един шанс и Ром се хвърли към много по-високата ръка на драконида, избутвайки я нагоре. В същото време той извъртя китката му, опитвайки се да насочи острието към главата му. Но макар и все още силен за човешките представи, Ром беше твърде слаб, за да постигне отчаяната си цел. Главата на секирата се обърна към челюстите на Раск и ги разсече. Люспестият страж изсъска от гняв и болка и отблъсна джуджето от себе си. Кръв се стече от устата на драконида, когато замахна със секирата си към Ром. Но замахът се оказа нестабилен и само плоската част на секирата се удари в шлема на джуджето.
Ром се претърколи настрани и докопа своята секира, докато Раск се клатушкаше към него. Драконидът дишаше тежко, но това не го забави. Той стисна здраво оръжието си и атакува джуджето. Ром силно изрева и вдигна секирата си. Драконидът обаче имаше по-широк замах. Раск изпъшка, замахвайки към падналия воин, а острието проряза дълбоко гърдите на джуджето. Ром изрева, осъзнавайки, че е поел фатален удар. Но вместо да се предаде на смъртта, той впрегна ужасната си болка и я добави към силата на замаха си.
С уменията си на един от най-изтъкнатите воини Бронзбиърд, той умело прокара секирата си покрай гарда на Раск. И с остатъка от силите си отсече главата от тялото му.
Докато тялото на Раск се свличаше настрани, Ром се строполи близо до главата, която дори в смъртта се озъбваше. Ревът на борещите се дракони заплашваше да пробие тъпанчетата на умиращото джудже. Той чу как нещо над него се пропуква и разбра, че част от тавана се събаря, но това не го уплаши. Докато срутеният таван го достигнеше, Ром вече нямаше да чувства болка. Той изведнъж забеляза фигурите, които го бяха наобиколили. Гимел, другарят му от войната, беше там и му предлагаше лула. Духовете на тези джуджета, които Грим Батол му беше отнела, сега приветстваха в редиците си стария си другар и заедно изчезнаха в обширните покои на задгробния живот.
Двамата титани продължаваха сражението, използвайки магията си, за да се хвърлят и мятат един друг из пещерата. Даргонакс не обръщаше внимание на дребните същества около тях, но не и Зераку. Той забеляза джуджетата и магьосника и най-вече дренаята — Ириди, която, както бе разбрал от контакта им, се опитваше не само да оцелее, но и да победи злото в това място. Това зло много приличаше на злото, което той самият навремето прегръщаше, но сега вече презираше.
Докато Зераку беше доведен тук насила, всички те бяха дошли тук по своя воля и с готовност да се пожертват. Зераку се опитваше да проумее тази жертвоготовност дори докато се бореше с Даргонакс. Те се биеха за нещо по-ценно от собствените си животи, нещо, което щеше да помогне повече на други, отколкото на тях самите. Това прозрение го накара още повече да се засрами от миналото си… когато той бе същият по дух като тази гротеска, с която сега се сражаваше.
„Не! Аз няма да бъда като него! Тя откри нещо стойностно в мен! Няма да бъда като този… Няма!“ И въпреки че усещаше колко мощен всъщност бе Даргонакс и колко по-голям шанс има срещу него, Зераку беше убеден, че дори само заради Ириди трябва да се бие докрай… какъвто и край да отредеше съдбата. За нея…
Повечето джуджета бяха избягали, а Ронин беше успял да даде знак и на рапторите да ги последват. Бяха останали само няколко скардини, но те бяха лесна мишена за магьосника, който ги събра с едно-единствено заклинание и ги изхвърли в една от най-далечните пролуки. За него не бе от значение дали щяха да оцелеят или не. Важното сега бе да открие Верееса, ако изобщо бе жива, и Крас.