Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Що се отнасяше до Клара Буденброк, тя беше вече на деветнадесет години, истинска млада дама със строга и своеобразна хубост: тъмна, пригладена коса, сериозни кестеняви очи, които въпреки това гледаха мечтателно, леко извит нос, донякъде твърдо затворена уста и висока, стройна снага. В къщи тя беше се привързала най-близко към бедната си и също така набожна братовчедка Клотилда, чийто баща беше умрял неотдавна и която се носеше с мисълта да се „нареди самостоятелно“, сиреч — да отиде на пансион с няколкото гроша и мебели, които беше наследила. Разбира се, Клара не обладаваше нищо от провлеченото, търпеливо и гладно смирение на Тилда. Наопаки, в отношенията си с прислужниците, дори с братята и сестра си, та и с майка си, тя държеше малко заповеднически тон; нейният алтов глас, който смогваше само да се понижава твърдо, но не и да се издига въпросително, носеше военачалнически характер и придобиваше често отсечен, суров, сприхав и надменен тембър — главно в дни, когато Клара имаше главоболие.

Преди смъртта на консула да покрие с траур семейството, тя беше участвувала с недостъпно достолепие във вечеринките в родителския дом и в къщите на хора с равно обществено положение. Консулшата я наблюдаваше и не можеше да скрие сама от себе си, че ще бъде мъчно да ожени Клара въпреки внушителната й зестра и домакинските й способности. Тя не можеше да си представи като мъж на тая сериозна и богобоязлива девойка някого от техните близки, скептични и добродушни търговци, които обичат да си попийват вино, а по-скоро някой свещеник; и тъй като тази мисъл вълнуваше радостно консулшата, нежните въведения на пастор Тибуртиус бяха посрещнати от нейна страна с пълна и радушна отзивчивост.

И работата наистина се разви крайно прецизно. Един топъл и безоблачен юлски следобед семейството направи излет. Консулшата, Антония; Кристиан, Клара, Тилда, Ерика Грюнлих с мамзел Юнгман, а заедно с тях и пастор Тибуртиус излязоха далеко извън Крепостната порта, седнаха на открито в една селска кръчма и ядоха на прости дървени маси ягоди, мляко в паници и червена булгурена каша; след закуската се разходиха из голямата зеленчукова и овощна градина, която се спускаше надолу чак до реката, под сянката на разни плодни дървета, между храсти от френско и цариградско грозде, покрай аспержови и картофени ниви.

Зиверт Тибуртиус и Клара Буденброк поостанаха зад другите. Много по-нисък от нея, преметнал краищата на бакенбардите през двете рамена, той беше свалил опашатата черна сламена шапка от голямата си глава, изтриваше от време на време челото си с носна кърпа и с широко разтворени очи водеше с нея дълъг и благ разговор, в течение на който по едно време двамата се спряха и Клара каза със сериозен и спокоен глас „да“.