За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Природата, която е отличила мъжете със сила и разум, не е поставила никакъв друг предел на тяхната власт освен самата тази сила и тоя разум. Жените тя е дарила с красота и е определила заедно с нея да завърти и тяхното влияние; но в топлите страни красотата се среща само в началото и никога в продължение на целия живот на жената.
И така законът, който позволява на мъжа да има само една жена, е по-подходящ за физическите свойства на европейския, отколкото на азиатския климат. Това е една от причините, която обяснява защо мохамеданството така лесно се е установило в Азия и така трудно се е разпространило в Европа; защо християнството се е задържало в Европа и е било унищожено в Азия; и най-сетне защо в Китай мохамеданите преуспяват така много, а християните имат толкова незначителен успех. Човешките съображения винаги се подчиняват на тази върховна причина, която прави всичко, което пожелае, и си служи с всичко, което й е нужно.
Някои особени причини са накарали Валентиниан да разреши многоженството в империята. Този закон, противен на нашите климатични условия, е бил отменен от Теодосий, Аркадий и Хонорий.
Глава III
За това, че многоженството зависи много от издръжката на жената
Макар в страните, където е установено многоженство, големият брой жени да зависи много от богатството на мъжа, не може да се каже, че причината за установяване на многоженство в една държава е богатството; бедността също може да доведе до такъв резултат — както ще посоча по-нататък, когато стане дума за първобитните хора.
Полигамията е не толкова разкош, колкото повод за разкош у богатите нации. В горещите климати хората имат по-малки нужди; и им са необходими по-малко средства за издръжката на жена и дена. Следователно те могат да имат и повече жени.
Глава IV
За многоженството; различните причини за него
Според изчисленията, правени в различни страни на Европа, там се раждат повече момчета, отколкото момичета; и, обратното — в описанията на Азия и Африка се казва, че там момичетата са много повече от момчетата. Законите за едноженство в Европа и многоженство в Азия и Африка имат следователно известно отношение към климата.
В студените климатични области на Азия, както и в Европа, се раждат повече момчета, отколкото момичета. Това е причината — казват ламите — за закона при тях, който позволява на жените да имат няколко мъже.
Но аз не смятам, че има много страни, в които тази несъразмерност е толкова голяма, че да изисква установяването на закон за многоженството или многомъжеството. Това означава само, че в някои страни численото превъзходство на жените или даже на мъжете е едно по-голямо или по-малко отклонение от естественото съотношение между тях в други страни.
Ще призная — ако е вярно това, което ни се съобщава за Бантам, а именно че на един мъж се падат десет жени, това е особено характерен случай на полигамия.
С всичко, което казвам тук, аз не целя да оправдая обичаите, а само да ги обясня.
Глава V
Причините за един закон на Малабар
На малабарското крайбрежие сред кастата на найрите мъжът може да има само една жена, докато жената, обратното — много мъже. Аз смятам, че може да се открие причината за този обичай. Найрите са каста на благородниците, които у всички тия народи са воини. В Европа на войниците се забранява да се женят. В Малабар, където климатът е по-мек, са се задоволили с това да им разрешат брак, който да им създава колкото може по-малко затруднения; и са дали по една жена на много мъже; това е способствувало за намаляване привързаността към семейството, облекчаване на грижата по домакинството и запазване бойния дух на хората.
Глава VI
За същността на многоженството
Разглеждането на многоженството изобщо, независимо от обстоятелствата, които могат да го направят търпимо до известна степен, не носи никаква полза на човечеството, на двата пола — нито на този, който злоупотребява, нито на този, с който се злоупотребява. Не носи полза също така и на децата; едно от големите неудобства при многоженството е, че бащата и майката не могат да бъдат еднакво привързани към децата; бащата не може да обича двадесет деца така, както майката обича две деца. Още по-лошо е, когато жената има няколко мъже; защото в такъв случай бащината любов се основава само на мнението, че бащата, ако пожелае, може да повярва или пък, че други могат да повярват, че някои от децата са негови.
Говори се, че кралят на Мароко имал в сарая си бели, черни и жълти жени. Нещастник! Едва ли има нужда той дори само от един цвят!
Притежаването на много жени не винаги изключва въжделението на чужда жена; сладострастието е като скъперничеството: колкото повече съкровища се печелят, толкова повече то се разгаря.