Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Гавин висеше, завързан за китките си, на повече от метър от пода на тъмницата, главата му бе клюмнала върху гърдите, а очите му бяха затворени като в припадък. Окъсаните му дрехи висяха на парцали по изтерзаното му тяло, краката му изглеждаха безжизнени и някак странно разкривени, а лицето му… Мили боже, по него нямаше нито едно местенце, което да не е насинено или кървящо.
— Това необходимо ли беше? — попита Кейт с несигурен глас.
— Да, наредих му да говори — отвърна Алек, — но той не се подчини. А подчинението е особено важно за мен.
Ето защо я е довел тук, осъзна тя. Това бе урок за нея, за това, което я очакваше в бъдеще. Трябваше тя да бъде сплашена за назидание, да бъде наясно какво я чака при всяко неподчинение.
— Развържете го — шепотът долетя някъде откъм мрака в ъгъла. — Моля ви, пуснете го… Боли го…
Това бе Джийн, но една Джийн, която Кейт никога не бе виждала. Беше се свила до стената, дрехите й бяха не по-малко окъсани от тези на съпруга й, погледът й — трескав, докато се взираше в провесеното тяло на Гавин.
— Ще трябва да ме извините за неугледния вид на дъщеря ми — рече Алек. — Не искаше нищо друго, освен да остане заедно с възлюбения си съпруг.
— Развържете го — прошепна Джийн.
— Да, срежете въжетата му — рязко нареди Кейт. — И пратете един от пазачите да приготви каруца. Трябваше да ни кажете, че не е в състояние да пътува. Това ще ни причини големи неудобства.
Кейт забеляза, че хладното й поведение го изненада, но не толкова, че да наруши самообладанието му.
— Не още. — Той се усмихна. — Все още не съм решил какво да правя с него.
— Джок ще го отведе в Крейда. — Твърдо заяви тя. — Това е възможно най-добрият ход.
След тези думи тя се обърна към Джок:
— Прережи въжетата му, Джок.
Джок извади меча си и пристъпи към Гавин.
— Забравяте къде се намирате — тихо каза Малкълм. — Аз командвам тук.
— Той изглежда зле — студено рече Кейт. — Ако го убиете, това ще вбеси Робърт и той ще нападне Килгрън. А точно сега не желаем това.
— Нима? — Алек изглеждаше заинтригуван. — А какво желаем?
— Каквото ми обещахте. Короната. Защо иначе, мислите, щях да дойда тук? — Тя го погледна в очите. Действаше, изцяло следвайки своя инстинкт. Дали е уцелила тона? — Не отричам, че това момче ми допадаше, но не и достатъчно, за да рискувам всичко, което имах на Крейда. Вие ми предложихте нещо, което желаех повече, но не ме разбирайте погрешно. Не съм нежно цвете, което трябва да бъде пазено и ръководено, освен ако сама не реша това.
— Преди да дойда в Крейда, изглеждахте достатъчно доволна.
— Исках острова, но Робърт никога няма да ми го даде. Той дори отказа да се ожени за мен както трябва, само сключи временен брак. — Устните й се присвиха презрително. — Смяташе ме за достатъчно приятна в леглото, но се страхуваше за скъпоценната си Крейда.
— Говорите доста прямо.
— Най-добре ще е да се разбираме правилно и без заобикалки. Вие искате да ме използвате, а аз желая да бъда използвана. Ще видите, че съм силен съюзник. Това не е ли по-добре, отколкото просто една кукла на конци?
— Ландфийлд каза, че можете да бъдете опасна — промълви той.
— Не и ако се стремим към една и съща цел. — Тя замълча за миг. — А ние двамата няма да успеем да спечелим короната, ако пилеем силите си в спорове за дреболии. — Тя кимна към Джок. — Вземи човека си и го отведи оттук.
Тя затаи дъх, но този път Малкълм не възрази.
Джок донесе дървено столче от един ъгъл на тъмницата, качи се на него и като прихвана Гавин през кръста с една ръка, отряза въжето, стягащо китките му.
— Внимавай. — Джийн се изправи на крака и притича от тъмния ъгъл към Гавин. — Краката му са счупени.
Лицето на Джийн бе също толкова насинено и разранено като това на Гавин и Кейт почувства как я разкъсват жалост и гняв. Джок внимателно постави Гавин на земята и коленичи, а ръцете му запълзяха по тялото му, изследвайки нараняванията.
— Каруца — подкани Кейт Малкълм.
Замисленият му поглед нито за миг не се бе отделил от лицето й.
— За това може пък и да сте права.
— Права съм. Обмислих въпроса много внимателно. — Тя видя, че той се колебае, затова разпалено продължи: — Точно сега не бива да правим никакви грешки. През целия си живот съм била без никакво значение за никого. А сега имам възможност да стана кралица. Няма да ви оставя да провалите шансовете ми.
Той отметна глава назад и се разсмя.
— Отлично, Ваше кралско величество, ще наредя на стражите да приготвят каруца.