Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Накрая пак не би имало значение, ако не беше… Квадрат от светлина се появи близо до вратата. Керела отвори уста, но Барас я възпря с жест.
— Всичко е наред. Сега май ще научиш за мен нещо, което дори не си подозирала.
С тих шепот очертанията станаха плътни и пред очите им се показа силует, откроен от светлината на факли в коридора зад него. Прекрачи бързо напред, следван от други. Сред тях имаше огромен мъж, понесъл на ръце някого, а зад него подтичваше великанско куче или…
— Велики богове… — изуми се Барас.
— Не се тревожи — каза му Илкар. — Вълкът всъщност е върколак и е с нас.
Старшият посредник на Школата в Джулаца не бе виждал Гарваните от срещата им при Тривернското езеро преди да бъде използван Крадеца на зората. Предполагаше, че обстоятелствата още ги задържат западно от хребета Чернотрън.
Той се сащиса, когато ги зърна да излизат окървавени от портал, несъмнено създаден чрез досег със съзнанието на Драконан. Когато разговаряха при езерото, той знаеше, че никой от тях не е Драконан. А и в този проход не го чакаше Елу-Каан…
— Как се озовахте тук?
— Дълго е за разправяне.
Илкар припряно подканяше другите Гарвани да напуснат Сърцето — лишените от магически дарби усещаха събраната мана като неприятен товар, а Дензър и Ериан, принадлежащи към Ксетеск и Дордовер, не бяха желани гости тук.
— Ще отложим разказа. Първо да ти кажа две неща — нуждаем се от незабавен достъп до Библиотеката, а лечителите трябва веднага да помогнат на Уил.
Барас се смръзна от прозрението.
— Минали сте през Покрова?!
— Да, но да оставим това. Нямаме много време.
— Вярно е — намеси се Керела. — И все пак винаги мога да отделя миг, за да посрещна с добре дошъл един от любимите възпитаници на Школата. — Тя разцелува Илкар по бузите и стисна ръцете му. — Както виждаш, част от Библиотеката е тук заради западняците пред портите. Скоро ще се вкопчим в битка с тях, в която победата е немислима, но Гарваните винаги накланят везните… Сега нека освободим Сърцето за онези, които се готвят за мисловна връзка. Да отнесем вашия болен в лазарета и да отделим няколко минути за разговор в залата на Съвета. — Тя посочи на Илкар да мине пред нея и се вторачи в Барас, но не личеше да се сърди. — Можеше да ми се довериш.
— Не бива да споделяме с никого. Не е заради недоверие към теб.
— По-късно — поклати глава тя.
Хирад Хладнокръвния се върна в Сърцето, колкото и да му тежеше това струпване на мана.
— Ша-Каан иска да говори с теб — каза на Барас.
— Ти си Драконан?! — сбърчи чело елфът. Варваринът кимна.
— Хайде, Елу-Каан е много зле, нуждае се от помощта ти.
Генерал Кард бързо слезе до кухните в подножието на Кулата и заповяда на маговете, подготвящи се за мисловна връзка, да чакат пред Сърцето. Направи няколко крачки в притихналия двор и кимна доволен. Хората от Джулаца спазваха заповедта да не вдигат шум, когато Покровът изчезне. Вдигна поглед към подвижната кула на западняците, винаги осветена с факли през нощта. Чак не му се вярваше, че съгледвачите не са забелязали липсата на Покрова, но те си мълчаха. Той обаче си напомни, че в мрака е твърде трудно да се различи променливата сива мътилка на Покрова, пък и на хората често им се привижда това, което очакват да се намира пред погледите им. Само се надяваше да продължи така още поне час. Дотогава и избраните магове щяха да са готови за унищожаването на подвижната кула, а ударните отряди щяха да чакат мига да нахлуят по улиците на Джулаца. Знаеше, че всички са нащрек, защото са усетили премахването на Покрова.
Някаква шумотевица в Кулата зад гърба му го накара да се обърне. Отстъпи две крачки изумен. Към него вървеше огромен воин, понесъл на ръце доста по-дребен мъж. От него не се отделяше необичайно грамаден вълк. Зад тази групичка магове от Съвета и войници носеха провисналия на ръцете им Ендор. Кард се опули, ръката му по навик посегна към дръжката на меча.
— Ние сме приятели — отсече едрият мъжага. — Посочи ми къде е лазаретът. Не се помайвай, човече, на Уил не му остава много време.
Преди да се усети Кард вдигна ръка наляво. Воинът кимна и се затича натам, следван по петите от вълка. Кордолан поспря до пълководеца.
— Гарваните са тук, Барас е Драконан или поне така изглежда и… както и да е, иди в залата, Керела май говори с тях.
Кард изви очи към небето и преди да хукне към Кулата каза на свой адютант:
— Знаеш плановете. Заповедите остават същите, само положението се промени мъничко в наша полза. Ако вдигнат тревога преди да изляза, вижте сметката на подвижната им кула и започнете атаката.