Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Не е честно да пренебрегваш очакванията на всички красиви млади дами, които в момента ме зяпат с открита завист. — Мери вдигна лице и го дари с дяволита усмивка. — След като аз създадох прецедент, сър, ти си длъжен да продължиш. Вече никой няма да ти вярва, че си лош танцьор.
— Омъжи се за мен — изрече неочаквано той, нарушавайки решението си да не говори по тази тема, докато Мери не свикне с новото си място в обществото.
— Не разваляй всичко — помоли дрезгаво тя. — Мислех, че сме се разбрали.
— Не съм имал намерение да ти разваля вечерта — отговори тихо той. — Лицето ти пламти. Хайде да излезем за малко на балкона, за да подишаш чист въздух.
Балкон не беше съвсем точно название за тесния перваз, който обграждаше всеки от големите прозорци на балната зала. Нисък парапет от ковано желязо обхващаше малката площадка, където застана Мередит и вдиша дълбоко студения нощен въздух. Демиън затвори двойните прозорци, доколкото можеше, и застана до нея. Бяха отделени от балната зала чрез тежките брокатени завеси, които висяха пред прозорците.
— Извинявам се, че заговорих по тема, която ти е неприятна — започна Ръдърфорд с трудно потискан сарказъм.
Мередит се хвана здраво за парапета, без да се притеснява, че по дългите й сатенени ръкавици оставаха черни следи.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, че няма да се омъжа за теб? Каква херцогиня може да излезе от мен? Аз съм авантюристка, занимавам се с контрабанда, произходът ми е нисък, нямам никакво богатство. Единствените неща, които притежавам в излишък, са дългове и братя.
— Само за един месец — обясни със спокоен глас той, — ти завладя града с пристъп. Хората те смятат за съвършена, изискана…
— И богата! — прекъсна го сърдито тя. — Какво значение има, че ме мислят за такава, каквато не съм? Нали ти и аз знаем, че това е само приказка!
— Онова, в което вярва обществото, скъпа Мередит, винаги е вярно. Нима още не си го разбрала? Те ще продължат да вярват даже ако наемеш градския глашатай и му възложиш да оповести от всички улици онова, което ти смяташ за истина.
Тя постепенно вникна в аргументите му и последните части на загадката се наместиха по местата си.
— Разбирам — проговори бавно тя. — Значи не е нужно да се опасявам, че ще извършиш обществено самоубийство, като се омъжиш за бедната вдовица, която на всичкото отгоре нарушава законите — защото обществото никога няма да повярва, че аз съм такава. — Той не отговори и тя вдигна глава, за да го погледне в лицето. — Ти си също така коварен измамник като мен!
— Правилно! Но да атакуваш противника със собствените му оръжия е напълно легитимна тактика.
— Може би, но е коварно! — повтори Мери.
Демиън се изсмя тихо и сложи пръст под брадичката й.
— Не можеш да ме обвиняваш, че използвам всяка допустима стратегия, за да постигна целта си, любов моя. Ти би постъпила по същия начин.
Във виолетовите очи се появи светлина.
— Точно така, милорд. Аз възнамерявам да постъпя по същия начин. Считай се за предупреден!
— Какво пак се върти в красивата ти коварна главица? — попита с леко безпокойство той.
— О, нищо. — Тя вдигна равнодушно тесните си бели рамене. — Ти отправи предизвикателството, сър. Аз ти казвам само, че го приемам. А сега е време да се върнем в балната зала. Знам, че ни мислят за братовчеди, но все пак сме длъжни да спазваме правилата на приличие, нали?
В гласа й звучеше добре познатата дързост и Демиън изпита страх. Той отметна тежката завеса и когато Мери мина покрай него, нежно прокара пръсти по тила й. Както винаги, по кожата й пробяга тръпка и той я усети. Тя беше ядосана, но това не бе в състояние да унищожи телесната реакция на нежността му.
Това го успокои, но само временно, защото Мери посрещна със сияеща усмивка Джералд Деверо и се отдалечи под ръка с него. Тя светеше като кристалния полилей, отрупан с безброй свещи, а Деверо буквално се грееше на блясъка й.
— Моля за извинение за безсрамието си, мадам, но имам ясното усещане, че нещо ви е ядосало. — Джералд подаде на Мери чаша лимонада и остана до стола й, докато тя си вееше трескаво с ветрилото след дългия танц. Тя го погледна изненадано.
— Очевидно ми липсва способност да се владея, мистър Деверо, ако съм предизвикала това впечатление у вас.
— О, не, разбира се, че не — възрази той. — Изобщо не биваше да го споменавам, но — прощавайте — нещо в начина, по който блестят очите ви, ми казва, че ви вълнуват и други чувства освен чиста радост.