Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Не ме бъркайте с Роберта — смъмри го Алена.
— Непрекъснато ли трябва да ми напомняш за това? — попита с укор Коул. Беше влязъл в банята, за да сложи ръка върху дръжката на вратата, намираща се на отсрещната стена, но изведнъж се отказа и напусна спалнята на Алена през същата врата, през която беше излязла и мисис Гарт.
— Ани скоро ще сервира вечерята — каза той. — Очаквам те долу в салона.
Алена почувства как погледът му се плъзна по нея и разбра неизреченото му изискване. Трябваше да се преоблече за вечеря.
С неукротима сила бурята шибаше дъждовните капки по прозорците. Светкавици пронизваха въздуха, а трясъкът на гръмотевиците отекваше все по-наблизо.
Външно Алена изглеждаше спокойна и невъзмутима. Беше сменила черната рокля със сивата копринена и в нея правеше изискано и приятно впечатление.
Коул стоеше с гръб до камината, но веднага се обърна към вратата, когато Брегър прекъсна изречението си по средата и скочи на крака.
— Изглеждате възхитително, мадам — извика доктор Дарви и побърза да придружи младата жена до едно от креслата. — Пред вашата красота би пребледнял дори магнолиевият цвят през пролетта.
Смехът на Алена прозвуча като звънчетата на шейна в ясен зимен ден.
— Толкова добре ли сте запознат с магнолиите, докторе?
Коул се въздържа от коментар, но очите му не можеха да се наситят на красивата й фигура.
— Преди войната ходех в Луизиана — продължаваше да бърбори весело Брегър. — Ако знаех, че живеете там, щях да премина и през най-дълбоките блата, за да ви ухажвам.
— Ангелът хранител на Алена сигурно е бдял много зорко по това време — подхвърли заядливо Коул и презрително изсумтя.
Алена леко се засмя.
— Изглежда, много обичате да флиртувате, диктор Дарви? При това май не ви смущава фактът, че съм омъжена жена.
— Омъжените жени са по-лесни за завладяване — промърмори Коул над чашата си. — Кой знае на колко съпрузи вече е успял да сложи рога.
Брегър разпери ръце с престорено отчаяние.
— Но аз съм напълно безопасен!
— Виж ти! Много съм изненадан! — изръмжа Коул.
Алена въздъхна с облекчение, когато Майлс влезе и обяви, че вечерята е сервирана.
Както всичко в тази къща и трапезарията беше прекалено разкошна. Масата и столовете бяха твърде големи, а всички останали мебели бяха претрупани с резба и украшения, така че залата правеше тягостно впечатление с подчертаната си величественост.
Коул придружи жена си до стола й и седна далече от нея — на другия край на масата. Брегър се настани по средата между двамата. Вратата на кухнята се отвори и една грубовата посивяла жена влезе с делови израз на лицето. Тя постави на масата купа, пълна с димящи картофи. С подпрени на хълбоците ръце тя поздрави първо Брегър, а след това вторачи в Алена изпитателния си поглед.
— Хубава жена, наистина — каза най-сетне тя и енергично кимна с глава, след което се представи: — Казвам се Ани, мила, Ани Мърфи. Аз се грижа тук за кухнята.
— Говориш прекалено много, Ани Мърфи — каза Коул с лек упрек в гласа.
— Благодаря за забележката, сър! Трябва да кажа, че господин Брегър е много по-мил с мен. — С тези думи жената профуча през трапезарията.
Брегър не можа да сдържи смеха си.
— Както виждате, добрата стара Ани не си поплюва в приказките и тъй като работи тук вече десетилетия, Коул не може да я изхвърли току-така.
— Намирам я просто възхитителна — заяви Алена категорично и отново се зае със супата си.
По време на цялата вечеря Коул остана мълчалив и Брегър сам трябваше да поддържа разговора на масата.
Тъй като изглеждаше, че ще вали през цялата нощ, за Брегър беше приготвена стая. Малко след полунощ, противно на очакванията, бурята утихна и настъпи дълбока тишина. Дълго след като си легна, Алена остана будна и се ослушваше за стъпките, които й бяха вече толкова познати. Как биха могли Коул и тя да останат невинни в брака си, когато вече бяха преживели всички страсти? Любов, омраза, гняв, копнеж — не бяха ли това различни думи за едно и също нещо?
Постепенно сънят я завладя и тя потъна в призрачния свят на сънищата. На един кораб с високи като кули мачти и бели издути платна тя се плъзгаше по светлосиньото море. Ритмичното скърцане на мачтите отекваше в главата й, като че ли сънят искаше да стане действителност. Изведнъж тя се събуди с ясното съзнание какво е нарушило съня й. Някой стоеше до нейното легло, една висока фигура, чийто неясен силует се очертаваше на фона на огрените от луната прозорци.
— Коул? — прошепна тя.
С едно щракване вратата се затвори. Алена още дълго се вглеждаше в нея. Знаеше, че отново е сама, но й трябваше много време, за да прогони от мислите си призрачното видение.