Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Ела, Андрю — каза тя и улови ръчичката на детето. — Ще довършим преобличането пред огъня в кухнята, за да оставим и баща ти да си смени дрехите.
Преди обаче да успее да изведе момчето, Гейдж отиде до гардероба, разтвори го така, че вратата му препречи пътя й и започна да се рови из дрехите си. Шимейн веднага заподозря, че го е сторил нарочно, но не можеше да направи нищо друго, освен да го изчака.
Гейдж метна през рамо една риза, хвърли на леглото чифт кожени панталони и едва тогава затвори вратата на гардероба. Сетне тръсна ризата, за да изпъне гънките й и се обърна към Шимейн.
— Питам се дали се справяш с танците толкова добре, колкото с ездата, Шимейн?
Изненадана от неочаквания въпрос, тя кимна, но веднага след това осъзна, че това може да мине за самохвалство и припряно поклати глава.
— Да… Не… Искам да кажа, преди танцувах… често, всъщност.
— Може би ще искаш да дойдеш на празненството, което се организира в града тази събота. Не съм ходил на подобно място откакто почина Виктория, но обикновено се получават шумни пиршества с много танци. Предполагам, че почти всички жители на Нюпорт Нюз ще бъдат там. Парите от входните билети се събират за сираците от района и за няколкото жени, които се грижат за тях, така че ако отидем, ще помогнем за едно добро дело. Ако си съгласна, разбира се.
— О, не, не бих могла! — извика Шимейн. — Невъзможно е. Всички знаят, че съм ваша слугиня и… престъпница. Би било непристойно от моя страна да натрапвам присъствието си на хората от града по такъв начин. Те ще побеснеят, ако се появя там.
— Би било хубаво да имам една толкова красива партньорка за танците — подкупващо каза той.
Бузите й поруменяха от комплимента.
— Просто не мисля, че е разумно с оглед на обстоятелствата, господин Торнтън. Андрю и аз ще се справим чудесно и сами, ако желаете да заведете някоя друга на забавата.
Гейдж я погледна право в очите.
— Не искам да водя никоя друга, Шимейн, така че ако настояваш да си останеш у дома, аз също ще остана.
Шимейн отчаяно се мъчеше да намери подходящ отговор сред хаоса от мисли в главата си. Не искаше господарят й да пропусне празненството заради нея. Но и не си представяше, че би могла да отиде на такова място.
Останала почти без дъх, тя сведе поглед и нервно помоли да бъде извинена. Гейдж й стори път да излезе, но Шимейн усещаше, че продължава да не я изпуска от очи. Тя побърза да избяга в кухнята, където облече Андрю и се зае да сервира масата. Но въпреки всичките й усилия, не можеше да спре да си представя как танцува под звуците на музиката с красивия Гейдж Торнтън.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Когато на следващата вечер Шимейн се прибра в таванската си стаичка, на леглото я очакваше изненада — муселинена рокля на светлорозови и бели райета, с квадратно деколте, украсено с розов рюш. Роклята беше красива, макар и силно измачкана от дългото стоене в раклата на Виктория. Шимейн си спомни, че я бе видяла сред останалите дрехи на покойната и още тогава бе решила, че това е една от най-хубавите й рокли. На леглото имаше още и долна риза — без съмнение също най-добрата в гардероба Виктория, — до която лежаха чифт бели чорапи, меки кожени обувки и дори панделки, с които да бъдат завързани.
Върху всичко това бе оставена кратка бележка, написана с красив почерк и носеща подписа на Гейдж. В нея господарят й я молеше да прегледа дрехите и ако се нуждаят от пране или преправяне, да стори това преди събота, защото щял много да се радва да я заведе на празненството в града. Колкото до нейните притеснения, той нямало да позволи на злите езици да се месят в решенията му, засягащи неговото собствено домакинство. Всякакви други извинения от нейна страна, с изключение на сериозно заболяване, нуждаещо се от лекар, нямало да бъдат приети. Иначе казано, не й оставаше друга възможност да се отърве от този ангажимент, освен да легне на смъртно легло.
Мисълта, че трябва да се изправи очи в очи с достопочтените дами от областта, накара сърцето й да се свие. Вече беше виждала някои от тях, макар тези срещи да бяха продължили твърде кратко заради очевидния страх на жените от нейния господар. Горещо се надяваше, че и в събота ще бъде така и че те няма да се осмелят да изразят гласно мнението си, когато го видят да се появява под ръка със своята слугиня.
Съботата дойде бързо. Малко след като се събуди от следобедния си сън, Андрю беше откаран при семейство Фийлдс, където щеше да прекара нощта. Шимейн тъкмо привършваше с обличането, когато откъм входната врата долетя гласът на Гейдж, който я уведоми, че отива да приготви файтона. Това явно бе предупреждение към нея да побърза. Тя припряно завърза панделките на обувките около глезените си и след няколко мига вече буквално тичаше към, обора.