Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Знаех си, че ще ме разбереш — каза Бо и прекъсна мислите на генерала. — Кажи колко искаш, генерале, и ще те освободя от присъствието на госпожица Блайд.
— Не съм за продан, лорд Рошфор — ядоса се Сирина и гневно се наведе напред, побесняла от обидата. — Не съм кон или картина, или някаква скъпа вещ!
— Госпожица Блайд ти е била любовница? — запита Масена, отново приковал вниманието си в Сирина след издайническите й реакции.
Тя не обръща внимание на сцената, в която играе главна роля, ядосано си мислеше Бо, а белите й едри гърди почти изскочиха от прозрачния корсет, когато се наведе напред, за да му се скара. Искаше му се да прикрие голотата й с мундира си, гневеше се, че други мъже нескрито й се наслаждават.
— Аз я доведох тук от Англия — каза той, а по лицето му потрепна мускул. Единствено желязната му воля го караше да си остане на мястото.
— Значи си бил във Флоренция? Там е малко забутано за талантлив човек като тебе… — Масена знаеше, че Бо Сен Жюл беше един от най-добрите и интелигентни млади помощници на английския премиер.
— Той ме напусна във Флоренция — жлъчно каза Сирина с вледеняващ поглед.
— Да не би да си загубил интерес, Рошфор?
— Винаги губи интерес — нахално се намеси Сирина, на която не й харесваше безцеремонността му. Мразеше да я обсъжда така, сякаш не беше в стаята, а най-вече го ненавиждаше и за плътското му излъчване — само власт, власт, власт.
— Не съм сигурен, че дамата желае да замине с теб. — Проницателният поглед на генерала се спираше ту на Бо, ту на Сирина.
— Тя не винаги знае какво иска — бързо отвърна Бо с очи, които искряха от гняв.
— Май че ти е доста ядосана, Рошфор.
— Винаги съм успявал да я накарам да промени мнението си, ако проявя въображение.
Сирина се изчерви.
— Предполагам, че намекваш за секс — проточи Масена.
— А аз не съм вкусил от хубостите на госпожица Блайд. Опасявам се, че прекалено рано си дошъл, Рошфор. Не можеш да очакваш просто да ти я отстъпя… — той леко сви рамене.
Дали наистина искаше Сирина или просто качваше цената, почуди се Бо. Не че тактът беше от някакво значение, след като Бо беше разбрал, че Сирина все още не е недокосната от генерала.
— Бих могъл да те накарам да промениш решението си — каза Бо, после се протегна да вземе дисагите и ги остави на масата, където шумно издрънчаха.
— Значи това не влиза в държавните ти задължения? — попита Масена, той веднага промени мнението си за собствеността при вида на златото. На него постоянно му се налагаше да се пазари и уговаря, а победата изискваше повече циничност от воденето на война. Той с удоволствие би приел златото, което щеше да облекчи постоянните му финансови затруднения, които изпитваше при упражняването на службата си. А ако златото беше английско, още по-добре.
— Този въпрос е личен — заяви Бо. — Няма защо да спорим. Ще платя, независимо от цената.
— Почакай — недоволно повиши глас Сирина, засегната от безцеремонното разпореждане с тялото й. — Само една минута, по дяволите!
И двамата мъже за миг я изгледаха, учудени от яростта й. В мъжкия им свят жените изобщо нямаха право на глас.
— Имам едно предложение — тя наруши тишината, твърдо решена да поиска отмъщение за поведението на Бо Сен Жюл. — Нещо по-интересно от тази парвенюшка размяна на злато.
Масена наклони глава, за да я изслуша.
— Хайде да поиграем на карти, за да разрешим този въпрос. Ако аз спечеля, тръгвам си от тук тази вечер. Ако не, оставам с победителя. — Гласът й вече звучеше по-нормално, толкова се беше разгневила, че вече не изпитваше страх.
Масена и секунда не се поколеба. Едно от най-ценните му качества на стратег беше способността незабавно да взема решения. Той протегна ръка към тестето карти.
— Карти или нещо друго? — попита той. — Изборът е ваш, госпожице Блайд.
— Карти. — Тук нямаше равна на себе си, както Бо Сен Жюл нямаше равен в секса.
— Това устройва ли ви, лорд Рошфор? — попита генералът с неизменна вежливост и добро настроение. Човек винаги се възбужда, когато играе на комар и наградата е дама. Освен това, имаше възможност да спечели два пъти — веднъж за себе си и веднъж от Рошфор. Ако Сен Жюл спечелеше, пак щеше да го накара да си плати за удоволствието да отведе дамата. Това му харесваше.
— Чудесно — каза Бо и махна дисагите от масата.
Споразумяха се. На Масена му се падна да играе последен, а седналата отляво Сирина щеше да започне.
Раздадоха картите, по три на всеки, и десятка купа се оказа коз.