Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Трябва да се е канила да хване голяма риба — изсмя се някой.
— Накрая стана така — продължи Брин, — че на мен ми опърлиха кожата, а на гвардейците бе наредено да се върнат от границата. Тъй че ако си мислите, че ще ви защитавам в Ебу Дар, не забравяйте, че според мен техните слугинчета могат да овесят самата Амирлин на сушилката заедно с всички нас. — Те избухнаха в неудържим смях.
— Разбрахте ли поне заради какво е било това, милорд? — поинтересува се Джони.
Брин поклати глава.
— Някаква айезседайска работа. На такива като мен и вас те не казват какви са ги намислили. — Това също предизвика масов кикот.
Накачиха се по конете с пъргавина, неотговаряща на възрастта им. „Някои от тях не са по-стари от мен“ — помисли си той кисело. Твърде стар беше, за да гони две хубави очи, достатъчно млади, за да принадлежат на дъщеря му, ако не и на внучката му. „Искам само да разбера защо тя наруши клетвата си — каза си той решително. — Само това.“
Глава 13
Малка стаичка в Сиенда
Елейн се мъчеше да не поглежда киселата физиономия на Нинив. Завесите на каретата бяха дръпнати въпреки прахоляка, който влизаше през прозорците, та ветрецът да отвее поне отчасти жегата на късния следобед. Покрай тях се точеха ниски залесени хълмчета и малки нивички. Имение на някой лорд, в стила на Амадиция, беше кацнало на един по-висок хълм на няколко мили от пътя — огромен приземен етаж от камък, петдесет стъпки висок, с изкусна дървена надстройка с красиви тераси и покриви от червени керемиди. Преди векове би било каменно, но много време бе минало, откакто лордовете в Амадиция можеха да имат нужда от лични укрепления, а и сега кралският закон изискваше дървената надстройка. Така никой разбунтувал се лорд не можеше да се съпротивлява на краля за дълго. Разбира се, Чедата на Светлината бяха изключение от този закон — те поначало имаха имунитет спрямо повечето закони на Амадиция. В детските й години й се беше наложило да учи много неща за законите и обичаите на други страни.
Всичко изглеждаше изсъхнало; една мълния можеше да подпали пожар, който да опустоши цялата околност. Но мълнията означаваше дъжд, а малкото облачета в небето бяха твърде високи и тънки за това. Елейн разсеяно се зачуди дали би могла да предизвика дъжд. Беше се научила до голяма степен да упражнява контрол върху времето. Въпреки това беше много трудно, ако ти се наложеше да започнеш от нищо.
— Отегчена ли е милейди? — попита жлъчно Нинив. — Както ми е зяпнала милейди околностите и както си вири носа — струва ми се, че й се ще да пътува по-бързо. — Тя отвори капака към капрата и извика: — По-бързо, Том! И недей да спориш с мен! А ти си дръж езика, Джюйлин! По-бързо, казах!
Дървеният капак се затвори с трясък, но Елейн все пак чу гръмкото боботене на Том — най-вероятно ругаеше Нинив, която се заяждаше с мъжете по цял ден. Миг по-късно камшикът му изплющя и екипажът затрополи напред още по-бързо. Тресеше се толкова силно, че двете жени заподскачаха върху позлатените копринени седалки.
— Моля те, Нинив — каза Елейн. — Аз…
— Неудобничко ли й е на милейди? Знам, че благородните дами са свикнали на удобства, за които простите слугини и представа си нямат, но съм сигурна, че милейди иска да стигне до следващия град преди да се е стъмнило, нали? За да може слугинята на милейди да сервира вечерята на милейди и да сложи милейди в креватчето, нали? — Зъбите й изтракаха от поредното друсване и тя изгледа Елейн гневно, сякаш тя беше виновна за това.
Елейн въздъхна тежко. Нинив я беше разбрала в Мардецин. Една лейди никога не пътуваше без слугиня, а две най-вероятно щяха да имат две слугини — а не можеха да преоблекат Том или Джюйлин в рокли, нали? Което означаваше слугинята да е една от тях. Нинив наистина се бе съгласила, че Елейн разбира повече от поведение на благородни дами от нея — обикновено проявяваше разум, речеше ли да те изслуша. Обикновено. Бяха обсъдили всичко това в дюкяна на госпожа Макура, след като натъпкаха двете жени със собствената им ужасна отвара.
След като напуснаха Мардецин бяха пътували неуморно, докато не достигнаха едно селце с хан, където вдигнаха ханджията от леглото и наеха две малки стаи с тесни легла, събудиха се преди изгрев слънце вчера, за да продължат напред и заобиколиха Амадор отдалече. Никоя от двете нямаше да я вземат за нещо различно от това, за което се представяше, но и двете не се чувстваха никак удобно при мисълта, че ще минат през голям град, пълен с Бели плащове. Крепостта на Светлината се намираше в Амадор. Елейн беше чувала, че в Амадор царувал кралят, но управлявал Педрон Ниал.