Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Неприятностите бяха започнали снощи, в едно място на име Беллон, на една кална бара, надуто наречена река Геан, на около двадесет мили след столицата. Ханът „Беллонска твърд“ беше голям и госпожа Алфара, ханджийката, предложи на лейди Морелин частна гостна за вечеря, която Елейн не успя да откаже напълно убедително. Госпожа Алфара беше убедена, че единствено слугинята на лейди Морелин, Нана, би трябвало да знае как да й сервира правилно; благородните дами наистина държат нещата да са по-така, беше казала жената, което си е тяхно право, а нейните момичета не знаели как да обслужват дами. Нана обаче сигурно знаела точно как лейди Морелин предпочита да й се оправи леглото и щяла да й приготви една хубава баня след пътуването в такъв горещ ден. Списъкът от нещата, които Нана трябваше да направи точно както го изисква господарката й, се оказа безкраен.
Елейн не беше сигурна дали благородническото съсловие на Амадиция наистина очаква подобни неща, или госпожа Алфара просто гледаше да намери колкото може повече работа на слугинята на една чужденка. Елейн се беше опитала да пощади Нинив, но тя непрекъснато повтаряше „както желаете“ и „милейди е много придирчива“, също като ханджийката. Щеше да изглежда глупачка, или най-малкото странна, ако настоеше да я остави на мира. А и нали се стараеха да отбягват ненужно внимание.
Докато се намираха в Беллон, пред външни хора Нинив се държеше съвършено като слугиня. Виж, насаме беше друга работа. Елейн наистина предпочиташе старата Нинив, вместо постоянното натякване за слугинството. Извиненията й се посрещаха с „милейди е много мила“ или въобще се пренебрегваха. „Няма да й се извинявам повече — повтори си тя може би за петдесети път. — Не и за нещо, което не е по моя вина.“
— Нинив… — Елейн се чувстваше досущ като топката в онази детска игра, наречена „Андорско подскачане“, в която се мъчиш да задържиш на дъсчица подскачаща цветна дървена топка. Тя самата обаче нямаше да помоли да забавят каретата. Можеше да издържи, докато и Нинив издържи. „Ама много е опърничава тази жена!“ — Не че не искам да стигнем до Тар Валон по-бързо, но…
— О, милейди мисли? Милейди трябва да е хванала главоболие от толкова усилие. Ще направя на милейди един хубав чай от овчи език и червена маргаритка веднага щом…
— Млъкни, Нана — каза Елейн, спокойно, но много твърдо; получи се едно от най-добрите й подражания на майчиния й тон и челюстта на Нинив увисна. — Ако пак си задърпаш плитката, ще се возиш на покрива при багажа. — Нинив само изпъшка. Съвсем задоволително. — Изглежда, понякога си мислиш, че все още съм дете, но в случая ти си тази, която се държи като дете. Не те помолих да ми изтъркаш гърба, но трябваше едва ли не да се преборя с теб, за да те накарам да престанеш. И дори предложих и аз да изтрия твоя, не помниш ли? И предложих аз да спя на слугинското креватче. Но ти не пожела да се преместиш. Стига си се цупила. Ако искаш, аз ще бъда слугинята в следващия хан. — Сигурно щеше да е пълен провал. Нинив щеше да крещи на Том пред всички. Но Елейн беше готова на всичко, само мир да има. — Можем да спрем още сега и да се преоблечем между дърветата.
— Избрахме тоалет, който става на теб — промърмори Нинив, бутна отново капака и извика: — По-бавно! Да ни пребиете ли искате? Тъпи мъже!
Докато каретата забавяше до много по-прилична скорост, не се чу нищо, но Елейн беше готова да се обзаложи, че двамата мъже си говорят. Тя оправи косата си до колкото можеше без огледало. Все още се стряскаше, като видеше блестящите си черни къдрици.
— Та за какво казваш, че си мислила, Елейн? — попита Нинив. Бузите й поруменяха. Знаеше, че Елейн е права, само че да отстъпи беше все едно да се извини, нещо, което тя никога не правеше.
— Бързаме да се завърнем в Тар Валон, но всъщност имаме ли някаква представа какво ни очаква в Кулата? Ако Амирлин наистина е издала онези заповеди… Всъщност изобщо не го вярвам и не мога да го разбера, но не смятам да влизам в Кулата, докато не ми стане ясно. Само глупачка си пъха ръката в дупката на дърво, без да знае какво има вътре — така казваше Лини.
— Мъдра жена е тази Лини — каза Нинив. — Можем да научим повече, ако видя друга китка жълти цветя, провесена на някоя врата, но дотогава смятам, че трябва да се държим все едно, че самата Черна Аджа е завладяла Кулата.
— Госпожа Макура вече сигурно е изпратила друг гълъб до Наренвин. С описанието на тази карета, на роклите, които сме взели, и най-вероятно и на Том и Джюйлин.
— Нищо не може да се направи. Нямаше да стане така, ако не се размотавахме из Тарабон. Трябваше да вземем кораб. — Елейн зяпна при обвинителния й тон, а Нинив благоволи да се изчерви отново. — Е, стореното — сторено. Моарейн познава Сюан Санче. Навярно Егвийн може да я помоли, ако…