Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Кити бе научила достатъчно от господин Бътън, за да осъзнае радикалното естество на това предложение. Знаеше достатъчно, за да споделя дълбокото недоверие на Мандрейк.
— Но рисковете са прекалено големи! — каза той. — Онзи обикновен в кабинета ти — той чуваше как демонът говори в главата му! Щеше да полудее от това!
— Само защото не притежаваше волята да потисне демона. — Мейкпийс ставаше нетърпелив; говореше бързо. — При хора с интелигентност и силен характер, като нас, ефектът ще е единство на личността.
— Нали не казваш, че всички ще поемете риска? — протестираше Мандрейк. — Не и това! Резултатите може да са катастрофални! Не знаете какво може да случи.
— О, всъщност знаем, знаем. Хопкинс призова един демон в себе си преди два месеца, Джон. Не изпита странични ефекти. Нали така, Клем. Кажи им.
— Точно така, сър. — Ученият изглеждаше притеснен от това да е център на вниманието. — Призовах един доста силен джин. Когато влезе, усетих известна борба, сякаш имах жив червей в главата си. Но трябваше само да се концентрирам и демонът прие неизбежното. Сега е напълно спокоен. Почти не усещам, че е в мен.
— Но можеш да използваш силите и знанията му, нали, Хопкинс? — рече Мейкпийс. — Това наистина е доста забележително.
— Покажи ни! — прошепна жената-конспиратор.
— Да, покажи ни! Покажи ни! — Около масата се надигнаха умолителни гласове. Всяко от лицата грееше от яростен, ненаситен копнеж. На Кити й изглеждаха зли, но и безпомощни, като очакващи храна пиленца. Внезапно я изпълни отвращение. Копнееше да се махне оттук.
Очите на Мейкпийс се бяха превърнали в искрящи процепи. Той бутна ръката на учения.
— Какво ще кажеш, Хопкинс? Да им покажем ли нещо малко, просто за да засилим апетита им?
— Ако смятате, че е уместно, сър.
Ученият отстъпи назад и наведе глава концентрирано. После, очевидно без усилие, се издигна във въздуха. Няколко от конспираторите ахнаха. Кити хвърли поглед към Мандрейк. Той гледаше с отворена уста.
Хопкинс се издигна на два метра от пода, после се понесе надалече от масата. Когато се отдалечи на известно разстояние, вдигна ръка, насочвайки я към една алабастрова статуя в далечния край на залата. Изобразяваше плешив, набит магьосник, пушещ пура.
Последва светкавица от синя светлина и статуята експлодира сред сноп от искри. Червенокосият магьосник ахна от вълнение. Останалите станаха и заръкопляскаха или заудряха по масата от радост. Господин Хопкинс се издигна още по-високо към тавана.
— Покажи им още нещо, Хопкинс! — извика Мейкпийс. — Направи шоу!
Очите на всички се насочиха напред. Кити използва шанса си. Бавно, много бавно, тя се отдръпна от масата. Стъпка, две… Никой не забеляза. Всички гледаха как ученият извършваше акробатически подвизи високо под тавана, как мяташе огнени пламъчета от пръстите си…
Кити се обърна и хукна. Двойните врати в края на залата бяха отворени. Стъпките й бяха безшумни върху дебелите, меки килими. Ръцете й бяха завързани, което правеше бягането малко странно, но след секунди тя мина през вратите и излезе навън в каменния коридор с маслени картини по стените и стъклени витрини със златни украшения… Тръгна надясно. Коридорът свършваше с отворена врата.
Кити се втурна вътре. Спря, изруга. Празна стая, вероятно кабинет на някой служител: бюро, рафт с книги, пентаграма на пода. Нямаше изход.
Въздъхна безсилно, обърна се и хукна обратно натам, откъдето бе дошла — отново по коридора, покрай отворените врати. Зави зад друг ъгъл… и се блъсна с пълна сила в нещо твърдо и тежко. Отхвърлена на една страна, тя инстинктивно се опита да спре падането си като протегне ръка, но ръцете й бяха завързани и не можа да го направи. Падна тежко на плочките.
Кити вдигна поглед и спря да диша. Над нея стоеше мъж, фигурата му се очертаваше на фона на сферите на тавана. Висок мъж, облечен в черно. Светлите, сини очи я изучаваха, черните вежди се свиха намръщено.
— Моля ви! — изпъшка Кити. — Моля, помогнете ми!
Брадатият се усмихна. Една ръка в ръкавица се протегна надолу.
В Залата на статуите господин Хопкинс се бе върнал на земята. Лицата на конспираторите бяха удивени. Двама от мъжете издърпваха килимите от средата на стаята. С внасянето на Кити, полузадушена и висяща на яката си във вдигнатата ръка на брадатия мъж, те спряха и пуснаха килимите обратно. Един по един всички се обърнаха да я погледнат.