Портата на Птолемей

Куентин Мейкпийс бе зает да разкопчава яркозеления си редингот. Очите му се бяха свили пресметливо. Той погледна Натаниел подозрително.

— Решил си да се съгласиш с нашия малък план?

Натаниел срещна погледа му възможно най-спокойно.

— Така е, наистина — каза той. — Твоят план е един гениален акт, майсторски ход. Само ми се иска да ти бях обърнал повече внимание, когато ми показа експеримента с онзи обикновен мъж завчера. Но сега възнамерявам да поправя това. Междувременно, строго погледнато, момичето все още е мой затворник, Куентин. Аз имам… планове за нея. Никой освен мен няма да я докосва.

Мейкпийс потърка брадичката си. Не отвърна. Наемникът леко намести ножа в ръката си. Кити се взираше в пода невиждащо. Натаниел усети как сърцето му блъска в гърдите.

— Много добре. — Мейкпийс внезапно се раздвижи. — Момичето е твое. Остави я, Верок. Джон, ти се изказа добре и потвърди доброто ми мнение за теб. Но внимавай: лесно е да говориш, но е по-добре да действаш! След секунда ще те освободим и ще наблюдаваме как се свързваш с демон по твой избор. Но първо ще се подготвя за собственото си призоваване! Бърк! Уидърс! Разчистете тези килими! Пентаграмите трябва да са готови!

Той се обърна, за да даде допълнителни заповеди. Наемникът отпусна безизразно хватката си от косата на Кити. Натаниел, усещащ враждебните погледи върху себе си — най-вече Дженкинс и Лайм го гледаха с неприкрито подозрение — не бързаше да застане до нея. Тя остана където си беше, превита на колене, с наведена глава, с коса паднала върху лицето й. Гледката го съкруши.

За втори път тази вечер Кити Джоунс едва не бе умряла и всичко това единствено заради неговите действия. Защото той я беше открил, защото той я беше изтръгнал от спокойния й нов живот и я беше взел със себе си, само за да задоволи егоистичното си любопитство.

Когато в театъра я беше ударило Инферното, Натаниел я сметна за мъртва. Бе го обзела огромна тъга. Бе почти съкрушен от вина. Въпреки рязкото предупреждение на наемника, той се беше хвърлил към нея и чак тогава осъзна, че тя дишаше. През следващия един час, докато тя остана в безсъзнание, чувството на срам бавно нарастваше. Малко по малко той започна да осъзнава глупостта си.

И без това през последните няколко дни той бе започнал да се дистанцира от името Мандрейк, от ролята, която в продължение на години му беше втора природа. Но чак след събитията в театъра това дистанциране се превърна в истинско отделяне. Двете ключови, сигурни неща, които го направляваха — вярата му в неуязвимостта на правителството и в достойнствата на мотивите му — бяха изтръгнати само за секунди. Магьосниците бяха надвити. Кити бе повалена. И двамата бяха в ръцете на Мейкпийс и Натаниел с ужас разпозна в тези закоравели, безразлични ръце, едно свое собствено отражение.