Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Поначало чудовищното престъпление на Мейкпийс почти го заслепи със същността си: театралната показност на преврата, странната извратеност на демоните в човешко тяло, всичките глупави приказки за гения и креативността — това помагаше да се отвлече вниманието от баналната реалност на истината. Това не беше нищо повече от поредния амбициозен малък човек, борещ се за власт. Нищо по-различно от Лавлейс или Дювал, или — при тази мисъл Натаниел усети мраз по гърба си — от собствените му размишления същата тази вечер, докато седеше в колата и си мечтаеше да сграбчи Жезъла и да сложи край на войната. О, да, беше си казал, че е за добро, за да помогне на обикновените граждани и да спаси Империята. Но как свършваше този идеализъм? С лежащи на пода тела, като това на Кити.
Колко явни и очевидни са били амбициите му! Мейкпийс го бе видял. Фарар също. Госпожица Лутиен го беше разбрала и го отмина.
Нищо чудно, че Кити се отнесе към него толкова пренебрежително. Докато гледаше тялото й в Залата на статуите, той започна да споделя презрението й.
Но, тя се беше събудила и с облекчението у него се породи нова решителност.
Конспираторите бяха заети. Търчаха напред-назад и носеха принадлежности за призоваване: свещи, купи, билки и цветя. Тежките килими от средата на стаята бяха издърпани и безцеремонно захвърлени настрани. Отдолу се откриха няколко пентаграми, красиво инкрустирани със седеф и ултрамарин. Мейкпийс застана в една от тях, разсъблечен до кръста, разпореждащ се, задъхан, издаващ пискливи команди.
Кити Джоунс стоеше свита както и преди.
Натаниел пристъпи напред, наведе се до нея и проговори меко.
— Кити, стани. — Протегна завързаните си ръце. — Хайде. Точно така. Седни тук. — Той бутна настрани един тежък стол от червеникаво дърво и й помогна да седне. — Почини си. Добре ли си?
— Да.
— Тогава чакай. Ще те измъкна оттук.
— И как по-точно?
— Довери ми се. — Той се облегна на масата и прецени ситуацията. До вратата стоеше наемникът; скръстил ръце, той гледаше неумолимо към тях. Оттам нямаше начин да се избяга. Самите конспиратори бяха слаби; сега вече ясно се виждаше защо ги бе избрал Мейкпийс. Той бе подбрал слабите, пренебрегнатите, онези изяждани от завист и злоба хора, които биха се възползвали от възможността, но никога нямаше да представляват заплаха за него. Драматургът беше различна работа, забележителен магьосник. Без демоните си Натаниел бе безпомощен.
Мейкпийс… Той прокле собствената си глупост. От години подозираше наличието на предател на високо ниво в правителството, някой свързан със заговорите и на Лавлейс, и на Дювал. Бяха необходими четирима магьосници за призоваването на великия демон Рамутра в Хедълхам. Четвъртият никога не бе видян, с изключение на един бърз поглед в едно кабрио — проблясване на слънчеви очила, червена брада… и край. Мейкпийс маскиран? Сега вече беше лесноразбираемо.
По времето на аферата с голема, Натаниел остана изненадан колко лесно драматургът бе открил местонахождението на бегълката Кити. Това трябва да го беше свършил Хопкинс. Освен това — контактите на Мейкпийс със Съпротивата. Натаниел изскърца със зъби. Колко бързо само Мейкпийс го бе спечелил, използва го като съюзник, направи го на глупак. Е, не всичко беше свършило.
С каменно лице Натаниел наблюдаваше как господин Хопкинс побърза да се подчини на заповедите на водача си. Значи това бе мистериозният учен, когото търси толкова дълго! Из тялото на негодника се разхождаше силата на демон — в това нямаше съмнение. Но хрисимият, малък човек едва ли би се опрял на Кормокодран, Аскобол и другите джинове. Само да можеше Натаниел да ги извика до себе си! А докато Хопкинс причиняваше неприятности тук, некомпетентните джинове бяха на два километра и напразно го чакаха в хотел „Амбасадор“!
Веждите на Натаниел се сключиха от безсилен яд. Той подръпна вървите, които стягаха ръцете му. Можеше единствено да чака Мейкпийс да го освободи и да го остави да стъпи в някоя пентаграма. Тогава можеше да действа. За секунди джиновете му щяха да бъдат призовани, а на предателите да се потърси сметка.
— Приятели мои, готов съм! Елате — Мандрейк, госпожице Джоунс — трябва да се присъедините към зрителите! — Мейкпийс стоеше в най-близкия кръг, с навити ръкави на ризата си и разкопчана яка. Бе заел героична поза: ръце на хълбоците, изнесен напред таз, с разкрачени крака като за възсядане на кон. Конспираторите се събраха на почтено разстояние. Дори и наемникът демонстрира известен интерес и се приближи малко. Заедно, Натаниел и Кити се приближиха до пентаграмата.