Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Вампирката леко се запъна.
— Ами, старецът, когото изпратих на Гръм за готвач, той е бивш библиотекар. Той може да си спомни нещо…
— Този старец?
Дори и да не лъже за библиотеката, силно се съмнявах, че има толкова добра памет.
— Да — предизвикателство каза вампирката. — Между другото, Велес е много начетен и културен човек.
— Добре — съгласих се аз. Ако Алиса толкова се вълнува за стареца, няма да я дразня. — Можеш да го попиташ, дано каже нещо полезно.
Постояхме мълчаливо.
— Зак…
— Да?
— Защо, когато ни раздели по двойки, ме постави с Наив?
Защо, защо… защото не искаш да говориш с мен. Ако дори от едно мое докосване толкова се отвращаваш… На глас, разбира се, това не го казах.
— А какво, искаше да отидеш с Навил ли? — раздразнено попитах аз.
— Глупак.
Обърнах се към нея, но Алиса вече крачеше към вратата.
Действие 7
Крайдол ми напомняше на разровен мравуняк. Вероятно това се дължеше на факта, че почти никога не излизахме извън Пазарната улица и прилежащите й квартали. Хората сновяха наоколо, спираха на всевъзможни сергии и магазинчета, блъскаха се, крещяха… да, не беше особено приятно. Аз и в Лита никога не съм харесвал претъпканите пазари, но там поне те бяха малки, а тук лудницата беше превзела целия център на града.
Двамата с Невил бавно крачехме по Пазарната улица. Хората благоразумно ни заобикаляха в доста голяма дъга, а някои от минувачите дори ни пожелаваха добро утро. Все пак в ливреите беше много по-спокойно — ето, признание за заслуги… но, какви ти заслуги? Може би за бъдещи, или просто от страх?
Моят приятел разлистваше неголям сноп жалби, а най-интересните четеше на глас, добавяйки кратък коментар:
— … Покривът тече… Ние какво, да не сме строители на покриви?
— … О! Това е още по-добро, тук направо искат основен ремонт на покрива. Доста нагло.
— … Молят да изтребим плъховете… Това ще го отделим. Мисля, че няма да е трудно.
— … Друидите искат прекалено високи цени за лечение. А ние какво можем да направим? Ако някой от нас се опита да излекува главоболие или дори проста драскотина, болния и друидите няма да го спасят. Каквито сме специалисти…
— … В града вече дълги години няма библиотека. Това е лошо, разбира се, но с подобни оплаквания трябва да се обръщат към стражата.
— Защо към стражата? — заинтересувах се аз.
Невил размаха купчината жалби пред лицето ми.
— При нас стражата е единственият управляващ орган в града.
Разбира се! Как бих могъл да забравя? Само в Империята на Елирите във всеки град имаше управляващи — потомствени благородници от благороднически фамилии, назначени на постовете си лично от Императора. А в Пограничните райони за всичко отговаряше стражата, която доскоро нямаше нищо общо с Империята. Едва сега начело на стражата назначиха имперски благородник и всички Погранични райони на теория се присъединиха към Елирия. Защо на теория ли? Защото на жителите на тези райони изобщо не им пукаше за Империята, просто не искаха да целуват задниците на Шатерския халифат или на вампирите. За имперски данъци изобщо да не говоря — тях няма кой да ги плаща дори и под страх от смъртно наказание.
— Е, с коя да започнем? — попита Невил.
Тогава ми хрумна една интересна идея.
— Я ми ги дай всички тези жалби.
Невил ми подаде целия сноп жалби и аз тържествено отброих до тринадесетата.
— Така, да видим какво имаме. Аха, плъховете, — въздъхнах малко разочаровано.
Не знам какво точно очаквах, но със сигурност не беше обикновена жалба за сивите гризачи. В крайна сметка аз се възползвах от своя „указател“, точно както пишеше в дневника…
Невил сви рамене.
— Тъкмо заедно ще се поупражняваме със земната магия.
Между другото, само незапознати хора могат да свързват земната магия единствено с растенията и самата земя. Всъщност терминът „земя“ в този случай има много по-широко значение, то включва в себе си и растенията, и животните, и самата земя. Просто Майсторите отдаваха предпочитания на магиите, свързани със земната кора и растенията, тъй като за живите същества трябва определен талант, който като правило се проявява само в потомците на друидите. Самите друиди наричат своята магия „магия на живота“, с акцент върху живите същества и растения.
Почеркът на листа очевидно не беше моя, значи тази жалба я е приел Кейтен.
Върнах на Невил всички жалби.
— Води.
— Знам този адрес, наблизо е — увери ме Викерс старши.
Какво пък, ще пробваме силите си да изгоним гризачите. Невил както винаги беше прав, ще ни е от полза да опитаме нещо ново. Между другото, до този момент аз някак си не приемах нашата практика като реална възможност да изпробваме нови заклинания. А нали цялото това градче можеше да стане един полигон за опити със заклинания от книгата. Възниква резонния въпрос — защо ни дадоха тези справочници? За да се улесни работата ни в града или за да можем в реална обстановка да проверим знанията си и да научим нови заклинания? Знаейки методите на Майсторите, можех да предположа, че те елегантно са съчетали едното с другото.