Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
След това натиснах дръжката на бравата. Тя поддаде и вратата се отвори нечуто навътре. В началото в помещението цареше непрогледен мрак, но през дебелите пердета по прозорците все пак се процеждаше някаква светлинка. Трябваше да се напрегна, за да видя едва-едва самия прозорец, масата и канапето. Това беше стаята, където се бях съвкупявал с Крита Кано. Всъщност беше апартамент: тук беше холът, а отзад — спалнята. На масата се мержелееха смътните очертания на бутилката „Къти Сарк“, на чашите и кофичката за лед. Когато отворих вратата, кофичката от неръждаема стомана отрази светлината в коридора с остър като бръснач блясък. Влязох в мрака и затворих тихо вратата. Вътре в помещението беше топло, носеше се наситената миризма на цветя. Затаих дъх и се ослушах, без да свалям лявата си ръка от дръжката на вратата, за да я отворя, ако се наложи. Тук някъде трябваше да има човек. Човекът, поръчал от румсървиса уискито, леда и чашите и отворил вратата, за да пусне сервитьора.
— Не включвай осветлението — каза женски глас.
Дойде откъм спалнята. Познах го веднага. Беше на тайнствената жена, която ми се беше обаждала по телефона. Пуснах дръжката на вратата и тръгнах опипом към гласа. Мракът във вътрешната стая бе по-непрогледен, отколкото в хола. Застанах на прага между двете помещения и се взрях в тъмнината.
Чух шумолене на чаршафи. В тъмното се размърда черна сянка.
— Нека остане тъмно — каза женският глас.
— Не се притеснявай — отвърнах аз. — Няма да паля осветлението.
Държах се здраво за касата на вратата.
— Сам ли дойде? — попита жената някак уморено.
— Разбира се — рекох аз. — Досетих се, че ще те намеря тук. Теб или Крита Кано. Не може да не знаеш къде е Кумико. Всичко започна след първото ти обаждане. Ти отвори кутията на Пандора. Започнаха да се случват какви ли не странни неща, накрая изчезна и Кумико. За това съм тук. Сам. Не знам коя си, но държиш някакъв ключ. Прав ли съм?
— Крита Кано ли? — попита жената предпазливо. — За пръв път я чувам. И тя ли е тук?
— Не знам къде е. Но съм я срещал тук повече от веднъж.
С всеки дъх, който си поемах, усещах острото ухание на цветя. То изпълваше въздуха. Някъде в стаята имаше ваза с цветя. Някъде в същия мрак те дишаха и се поклащаха. В мрака, наситен със силното им ухание, аз престанах да усещам собственото си физическо тяло. Имах чувството, че съм се превърнал в мъничко насекомо. Пъплех сред листата на огромно цвете. Чакаха ме лепкав сок, прашец и нежни власинки. Те имаха нужда от нахлуването и присъствието ми.
— Знаеш, че първото, което искам, е да разбера коя си — казах на жената. — Твърдиш, че те познавам, опитах се да се сетя, но не успях. Коя си?
— Коя съм ли? — повтори жената, но без следа от присмех. — Пие ми се. Налей две уискита с лед, може ли? Нали ще пийнеш с мен?
Върнах се в хола, отворих неначенатата бутилка уиски, сложих в чашите лед и ги напълних. В тъмното ми отне доста време. Занесох чашите в спалнята. Жената ми каза да оставя нейната на нощното шкафче.
— И седни на фотьойла до леглото.
Направих каквото ми каза, оставих чашата на шкафчето и както държах втората чаша, седнах на фотьойла малко встрани. Очите ми като че ли бяха посвикнали с мрака. Виждах из него мърдащи сенки. Жената май беше приседнала на леглото. Докато отпиваше от уискито, ледът подрънкваше о̀ чашата. Аз също отпих.
Жената мълча дълго. Колкото повече се проточваше мълчанието, толкова по-силна ставаше миризмата на цветя.
— Наистина ли искаш да знаеш коя съм? — попита жената.
— За това съм тук — обясних аз, ала гласът ми прозвуча някак притеснено в мрака.
— Дошъл си специално за да научиш името ми, нали?
Вместо да отговоря, се прокашлях, но и това отекна странно.
Жената пак разклати няколко пъти леда в чашата си.
— Искаш да знаеш как се казвам — рече тя, — но за съжаление не мога да ти кажа името си. Аз те познавам много добре. Ти ме познаваш много добре. Аз обаче не познавам себе си.
Поклатих глава в мрака.
— Не разбирам — рекох. — И ми втръсна от главоблъсканици. Имам нужда от нещо конкретно, което мога да пипна. От твърдо установени факти. От нещо, което да използвам като лост, за да отворя вратата. Ето какво искам.