Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Нямаше да стане така. Няма да стане…
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
— Мислиш ли, че не съм виждал подобни работи? Казвам ти: няма да стане. Аз не съм като него.
— В крайна сметка нещата се свеждат до това, че бях егоистка. Това бе грешка от моя страна.
Той се помъчи да овладее забързаното си дишане. Беше едновременно ядосан и уплашен, че ще се поддаде и ще започне да я вижда така, както тя се боеше.
— Трябва да я защитя — каза Фиона. — Тя няма нужда от повече неприятности. Проблемът е мой, не неин. Ако тя има нещо общо… Ами, виж, той си го е заслужил. Няма да я подложа отново на това…
— Не говоря за нея — призна Уолт. — Точно оттам произтича конфликтът.
Фиона го погледна изненадано.
— Сериозно ли? Но аз предполагах… аз мислех… Тя си тръгна веднага след като се случи. Просто предположих…
— Някои от най-важните улики са още съмнителни, Фиона. Затова разговаряме. Затова съм тук.
— Тоест? Помогни ми да разбера, Уолт. Не знам нито какво ни е положението, нито накъде отиваме. Защо си тук?
— Защото за първи път от дълго време се страхувам да съм прав. Бих направил… ще направя… почти всичко, което е по силите ми, за да ти помогна. Да те защитя. Да те опазя от това.
Тя продължи да се взира в мрака.
— Когато го намерихте сред онези боклуци… Когато го видях…
Уолт си спомни колко зле изглеждаше тя и как той бе приписал това само на ужасното състояние на трупа.
— Тогава — там, край пътя — го видях за първи път от двайсет и шест месеца и девет дена — каза Фиона. — Поне си мисля, че беше той. Нека те попитам нещо: убийството му в същата нощ ли е станало като моята злополука? Това ли имаше предвид, като каза, че не говориш за Кайра? Времето съответства ли?
Той остана безмълвен, чудейки се как да й отговори, без да нанесе непоправима вреда на отношенията им. Никога преди не се бе намирал в такова положение. Това бе нова територия за него.
— Съвпадението във времето не ми убягна — каза му тя. — И вече мога да чуя въпросите. Защо не съм съобщила за нарушаване на ограничителната заповед? Защо поне не съм казала на теб или на някого другиго за връзката си с него, когато съм имала тази възможност? Ще ти призная защо: паникьосах се. Тайната ми още бе в безопасност. Самоличността ми, ролята ми в процеса бяха засекретени от съда; дори ти не би могъл да узнаеш, че аз съм жената, която свидетелства срещу него. Това го съобразих. Никой не би могъл да направи връзката между нас. Трябваше само да си държа устата затворена и да оставя мъртвеца на мира. Но се оказва, че съм подценила следователя. Трябваше да се сетя, че ще стане така.
— Направила ли си нещо, за да предпазиш Кайра? — Въпрос, който се налагаше да бъде зададен, но когато излезе от устата му, прозвуча по-скоро като обвинение.
— Моля?
— Извини ме, че питам, но ти каза, че не можеш да позволиш тя да бъде заподозряна. Какво имаше предвид? Направила ли си нещо, за да я защитиш?
— Мислиш, че съм пречила на следствието.
— Ти контролираш удостоверяването на уликите. Просто трябва да знам…
— Имаш предвид моите снимки? Шегуваш ли се? — Тя отново се извърна. — Това не е честно.
Той потърси правилните думи, чудейки се какво ли е законовото определение за заговор.
— Не е честно… от моя страна — поправи се тя. — Дали съм си мислела за това? О, да. Взех отпечатъци от гумите на камиона, след като бе върнат в гаража. — Тя остави думите да висят във въздуха и Уолт изпита чувството, че ще се пръсне от напрежение. — От правилната марка са. И шарката е същата. Не мога да съм сигурна дали съвпадат, или не. Не съм забелязала нищо, което да ме кара да твърдя, че съвпадат, но трябва да призная, че се чудих какво бих направила, ако е така. Мислех… осъзнах, че вероятно бих могла да подменя снимките в офиса. Искам да кажа, всичко е в електронен вид. Ти вероятно щеше да ми дадеш достъп, ако те бях помолила. Дали съм мислила за това? Да. Но дали съм го направила?
Той задиша малко по-леко. Не можеше да зададе логичния следващ въпрос: „Къде беше ти онази нощ?“. Доста простичък въпрос. „Дай обяснение за раната на главата си, която е регистрирана в болницата.“ Всъщност той едва не я попита за двете неща. Но се спря, защото знаеше, че правилата ще го обвържат, ако някой от отговорите се окаже уличаващ. Той не само че не искаше отговорите, но дори не щеше да лъже за това, дали е задавал въпросите, ако се стигнеше дотам.