Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Положението му беше във всяко отношение жалко, ала твърде е възможно той да извличаше от него и полза. Джим ми разказа, че отначало бил приет от него любезно и дружелюбно донемайкъде.

— Този човек беше като че ли луд от радост — с отвращение рече Джим. — Всяка сутрин дотичваше при мен, за да ми стисне и двете ръце, дявол да го вземе! Но аз никога не можех да разбера предварително ще имам ли закуска. Ако успявах да получа храна три пъти в два дни, смятах, че ми е потръгнало, а Корнелиус всяка седмица ме принуждаваше да подписвам чек за десет долара. По неговите думи мистър Щайн не желаел той да ме храни даром. А Корнелиус, може да се каже, почти не ме хранеше. Приписваше това на неуредиците в страната и си даваше вид, че просто си скубе косите, като по двайсет пъти на ден измолваше от мене прошка; накрая го помолих да не се безпокои. Лошо ми ставаше, като го гледах. Половината покрив на къщата му се беше съборил, навсякъде мръсотия, навсякъде стърчаха стръкчета суха трева, краищата на изпокъсаните рогозки шляпаха по стените. Той с все сила се мъчеше да докаже, че мистър Щайн му дължи пари за търговията през последните три години, но всичките му книги били изпокъсани, а някои дори се изгубили. Опита се да намекне, че това е вина на покойната му жена. Какъв отвратителен негодник! Накрая му забраних да споменава за покойната си жена — това разплакваше Джуъл. Не можех да си изясня къде се бяха дянали всичките стоки; в склада нямаше нищо освен плъхове и те се веселяха на воля сред късовете амбалажна книга и старо зебло. Всички ме уверяваха, че е заровил някъде много пари, но от него аз, естествено, нищо не можех да разбера. Жалко съществуване влачех в този проклет дом. Мъчех се да изпълня дълга си към Щайн, ала трябваше да мисля и за други неща. Когато избягах при Дорамин, старият Тунку Аланг се уплаши и ми върна всичките вещи. Това бе направено по околен път и много тайнствено чрез един китаец, който държи тук малък магазин; но щом напуснах бугите и се заселих при Корнелиус, веднага всички открито заговориха, че раджата взел решение в скоро време да ме убие. Приятна вест, нали? А аз не виждах какво може да му попречи, ако той действително е взел такова решение. Най-лошото от всичко беше друго: неволно чувствувах, че няма да принеса никаква изгода нито на Щайн, нито на себе си. О, настроението ми беше ужасно през тези шест седмици!