Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Какво може да знае някой толкова млад като теб за справедливостта? — попита той, докато Хелън зяпаше удивено.
— Не много, предполагам — отговори тя най-накрая с колеблив глас, все още опитвайки се да възприеме загадъчния бог пред себе си. — Но дори аз знам, че е нередно да държиш една жена под ключ, изолирана от света. Особено в тази епоха.
Изненадващо пълните устни се разтвориха в нещо, което наподобяваше смях, и Хелън се отпусна. Жестът придаде на Хадес достъпен и човешки вид.
— Не съм чудовище, за каквото ме смяташ — каза той искрено. — Аз се съгласих да спазя клетвата си и да бъда господар на мъртвите, но това място изцяло противоречи на природата на моята съпруга. Тя може да оцелее тук само по няколко месеца в годината.
Хелън знаеше, че това е вярно. Титлата му на Повелител на мъртвите му беше натрапена по случайност. Хадес беше изтеглил късата сламка и докато братята му владееха морето и небето, той беше обречен да бъде владетел на Подземния свят. Точно на мястото, където любовта на неговия живот не можеше да оцелее за дълго. Това беше трагично, ужасна ирония, но въпреки това изборът да затвори Персефона беше негов — независимо колко лош жребий му бяха отредили Богините на съдбата.
— Тогава защо я принуждаваш изобщо да стои тук, щом знаеш, че това й причинява страдание?
— Всички имаме нужда от радост в живота си, причина да продължим напред. Персефона е моята единствена радост и когато сме заедно, аз й принадлежа. Ти си млада, но мисля, че знаеш какво е чувството да бъдеш разделен от онзи, когото обичаш, заради задълженията си.
— Съжалявам и за двама ви — каза Хелън тъжно. — Но въпреки това мисля, че е редно да й позволиш да си отиде. Разреши й да избере сама дали иска да бъде тук с теб, или не.
Странното беше, че Хелън усещаше, че Хадес бе следвал всеки завой и извивка на емоциите й, докато тя говореше. Знаеше, че той може да проникне в сърцето й, и не знаеше дали би трябвало да се страхува или да е щастлива, че той щеше да я чака и да съди отново сърцето й в деня на смъртта й.
— Можеш да слизаш тук, когато пожелаеш — каза той мило. — Но категорично ти предлагам да питаш твоя Оракул какво мисли за това търсене.
Хелън почувства как неговата широка цяла миля ръка я подхваща и после внимателно я поставя обратно в леглото й. По-късно тя се събуди в стаята си, замръзваща от студ и посипана с ледени кристалчета, но бодра и освежена за пръв път от много време. Пространството в леглото до нея беше празно.
Лукас си беше отишъл, но в известен смисъл Хелън изпита облекчение. Да се събуди до него щеше да се отрази твърде тежко и на двама им, особено след това, което беше преживяла с Морфей.
Когато Хелън си спомни, вината я завладя, макар да се опита да си каже, че няма никаква логика да се чувства виновна. Не можеше да изневерява на Лукас с Орион, защото, преди всичко, дори не се предполагаше да бъде с Лукас. Нямаше значение кой й създаваше усещането за къща или дом, или проклет мотел. Тя и Лукас никога не можеха да бъдат заедно. Точка.
Осъзна, че трябваше да приеме нещата по-твърдо. На някои хора не им беше писано да живеят щастливо заедно до края на дните си, независимо какво изпитваха един към друг. Хадес и Персефона бяха идеалният пример за това. Хадес беше казал на Хелън, че всеки от тях двамата с Персефона е радостта на другия, но и двамата бяха нещастни. Тяхната „любов“ ги държеше заключени в затвори, които правеха единия от тях полумъртъв, когато бяха заедно, а другия — полумъртъв, когато бяха разделени. Това не беше радост. Радостта беше обратното на „затвор“. Тя отваряше сърцето, вместо да го заключва. Радостта беше свобода — свобода от тъгата, горчивината и омразата…
Хелън беше осенена от щастливо хрумване.
Отмятайки от себе си вледенените одеяла, тя изтича тромаво с опасно замръзналите си крака до тоалетката си и грабна телефона си.
Мисля, че знам какво им трябва на Фуриите, написа тя съобщение на Орион. Радост. Трябва да стигнем до Реката на Радостта. Да се срещнем тази нощ.
Дафна наля виното и си напомни да стои на двата си крака, като едра, пълна жена, каквато беше сега, вместо на един крак, с наклонен настрани ханш, както би стояла обикновено. Можеше да почувства бремето на тежкото си тяло, което я притискаше и й причиняваше лека болка в долната част на гърба. Беше висока над метър и осемдесет и тежка към стотина кила, и да пренастрои вътрешното си съзнание така, че да отговаря на всички тези допълнителни мускули и кости, беше сложна задача.