Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Със сигурност някой някъде получаваше нужното финансиране, за да изследва случилото се, но работата на Пракс нямаше да го чака. Така че той се бе върнал към соята. Животът продължаваше. Това за него не бе маниакална страст, а само популярна главоблъсканица, която някой друг трябваше да разреши.
Сега Пракс висеше в безтегловност пред една неизползвана работна станция в командния център и се взираше в картината от камерата. Създанието посегна към капитан Холдън и той почна да стреля, стреля, стреля. Пракс гледаше хвърчащите от гърба на създанието фибри. Това определено му беше познато. То бе един от характерните белези на записите от Ерос.
Чудовището започна да залита. Морфологично то не се различаваше много от хората. Една глава, две ръце, два крака. Без автономни структури, без крайници или ребра, пригодени да изпълняват някаква друга функция.
Наоми, която седеше пред контролния пулт, ахна. Беше странно да я чуе само през въздуха, който ги делеше, а не по комуникационния канал. В това се криеше някаква интимност, която го накара да почувства известно неудобство, но имаше нещо по-важно. Умът му бе размътен, сякаш някой бе натъпкал главата му с памук. Усещането му бе познато. Означаваше, че си мисли нещо, което още не съзнава напълно.
— Приклещен съм — каза Холдън. — Трябва да изключиш магнитите на този сандък.
Създанието се намираше в далечния край на товарния отсек. Когато Еймъс влезе, то се хвана с едната ръка за стената, а с другата метна някакъв голям контейнер. Въпреки лошото качество на картината Пракс видя огромните му трапецовидни и делтовидни мускули — уголемени до степен на уродливост. И все пак не бяха сериозно разместени. Значи протомолекулата си имаше някакви ограничения. Каквото и да представляваше това създание, тя не правеше с него същото като на Ерос. Нещото в товарния отсек без съмнение бе рожба на същата технология, но предназначена да извършва друга задача. Памукът в главата му се размърда.
— Не! Престани да отваряш проклетата врата. Вече съм затиснат под два скапани сандъка.
Създанието се придвижи обратно към стената, близо до мястото, където седеше по-рано. Сви се там, а раните по тялото му видимо пулсираха. Но това не бе обикновено присядане. След като двигателите не работеха, нямаше гравитация, която да го притегля. Щом се чувстваше удобно на това конкретно място, трябваше да има някаква причина.
— Не! — каза Наоми. Беше се вкопчила в дръжките до пулта. Лицето ѝ бе пепеляво. — Не. Виж как е затиснат Холдън под онези сандъци. Ако минем на високо ускорение, дори някак си да не бъде изхвърлен през вратата, ще потрошим всички кости в тялото му.
— Да, тя е права — обади се Еймъс. Звучеше уморено. — Този план ще убие капитана. Така че отпада.
— Е, едно силно ускорение сега почти със сигурност ще ме разкъса на малки парченца. Но не е задължително това да го изключва като вариант.
На стената създанието се движеше. Лекичко, но се движеше. Пракс даде максимално увеличение върху него. Едната му голяма ноктеста длан — която все пак имаше четири пръста и палец — се държеше за стената, а другата я дереше. Първият слой беше от плат и изолация и се свличаше на гумени ленти. След като свърши с него, съществото се зае с бронираната стомана отдолу. Дребни стружки метал полетяха във вакуума наоколо, блещукайки като миниатюрни звездици. Това пък защо го правеше? Ако се опитваше да нанесе материални щети на кораба, имаше куп по-добри начини. Или може би се опитваше да си пробие път през стената и да се добере до нещо, следваше някакъв сигнал…
Памукът в ума му изчезна, заместен от образа на блед нов кълн, подаващ се от семе. Той усети, че се усмихва. „Виж ти, това е интересно.“
— Какво има, докторе? — попита Еймъс. Пракс осъзна, че сигурно е произнесъл мисълта си на глас.
— Ъъъ — заекна той, докато се мъчеше да намери точните думи, за да обясни какво е забелязал. — То се опитва да се движи нагоре по радиационния градиент. Искам да кажа… онази версия на протомолекулата, която беше пусната на Ерос, се хранеше с радиация, така че изглежда логично тази също да го прави…
— Тази ли? — не разбра Алекс. — Тази какво?
— Тази версия. Искам да кажа, тя очевидно е създадена така, че да потиска повечето промени. Почти не е променила тялото на гостоприемника. Сигурно са ѝ наложени нови ограничения, но, изглежда, все още се нуждае от източник на радиация.