Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Ще се оправим — извика рейнджърът на Ентрери и когато лечебната магия го обгърна, Мариаброн се изправи и продължи да се бие с подновена енергия. — Вратата! Разбий вратата!
Ентрери постоя достатъчно дълго, за да успее да погледне отвъд триото към болезнено бавния напредък на Елъри по въжето и останалите четирима, които се приближаваха в странна формация, с Джарлаксъл и Арраян, носещи се във въздуха зад Атрогейт, и висящия магьосник.
Той поклати глава и затича обратно към най-горната врата на кулата. Прецени колко време остава до пристигането на другите и провери отново за други капани.
Както обикновено убиецът определи почти перфектно точния момент и изрита вратата точно когато останалите се натрупаха на стълбището зад него. Ентрери отвори вратата и отстъпи назад. Атрогейт мина покрай него.
Ентрери го сграбчи за рамото и го спря.
— А? — попита джуджето и се накани да спори, но Ентрери вече бе поставил пръст пред устните си.
Убиецът мина покрай Атрогейт и се наведе ниско.
След внимателна инспекция на камъните отвъд прага Ентрери бръкна в кесията си и извади малко тебешир на прах. Хвърли го така, че да покрие определени участъци от камъните.
— Плоча, реагираща на натиск — обясни той и направи знак на Атрогейт да пристъпи.
— Има някаква полза от тебе — промърмори джуджето.
Ентрери изчака Джарлаксъл, който завършваше колоната. Мрачният елф го погледна и се ухили многозначително, после умишлено стъпи право върху тебешира на убиеца.
— Накарай ги да вярват, че си по-полезен, отколкото в действителност си — поздрави го Джарлаксъл и Ентрери просто сви рамене.
— Вярвам, че започваш да схващаш нещата — добави мрачният елф. — Трябва ли да се притеснявам?
— Да.
Простотата на отговора извика още една усмивка на черното като въглен лице на Джарлаксъл.
Глава 17
Потвърждението на Кантан
Вратата водеше към кръгла стая, която се простираше на целия етаж на кулата. Точно срещу тях, на северния край на стаята, имаше базалтов олтар. През камъка преминаваха червени жилки, които подчертаваха барелефните изображения на дракони. Зад олтара, между два горящи мангала, стоеше огромно яйце, достатъчно голямо, че мъж с размерите на Ентрери да може да се свие вътре.
— Това изглежда като място за битка — промърмори Атрогейт и не изглеждаше въобще притеснен от тази възможност.
Предвид сцената с немъртвите отвън, думите на джуджето звучаха правдиво, защото навсякъде из стаята, на равни разстояния едни от други, имаше саркофази от полиран камък, украсени със злато. Капаците на богато украсените ковчези показваха, че става дума за двукрако хуманоидно създание с ръце близо до тялото, дълги крака и дълга вълча муцуна.
— Гнолове? — попита Джарлаксъл.
Зад него Ентрери майсторски заключи вратата.
— Нека не чакаме, за да разберем — отвърна Мариаброн и посочи към другия изход от стаята — още едно спускащо се стълбище от дясната им страна.
Беше обградено с високи до кръста перила, а входът бе чак от другата страна на стаята. С ръка на меча си и очи, вперени в най-близкия саркофаг, рейнджърът пристъпи към средата на стаята. Почувства тътен, сякаш от движение от най-близкия саркофаг, и понечи да извика.
Останалите нямаха нужда от предупреждение, защото всички го почувстваха и Ентрери светкавично се стрелна покрай другите в посока към перилата. Хвана се за тях и се преметна от другата страна, приземявайки се ловко на стълбите. Без да забавя ход, моментално се озова при втората врата и започна да опипва внимателно краищата й, а очите му я оглеждаха от всички посоки.
Пое си дълбоко въздух. Макар да не бе видял никакви капани, убиецът знаеше, че трябва да я огледа много по-внимателно, но просто не разполагаше с нужното време. Зад себе си чу другарите си, които се спускаха по стълбите, последвани от скърцащите звуци на немъртвите създания, излизащи от саркофазите си.
Насочи се към ключалката.
Преди да успее да започне, вратата рязко се отвори.
Ентрери отскочи назад, измъквайки оръжията си.
Нищо не излезе от вратата и убиецът се успокои, щом видя самодоволната физиономия на Кантан на стълбите зад себе си.
— Магия за отваряне на врата? — попита Ентрери.