Лицето на смъртта

Усмивката му е вяла. Свива рамене.

— Ти не си лъжливо овчарче, Смоуки. Затова винаги идвам. Кажи ми от какво друго имаш нужда.

— От всички налични улики. Особено от пистолета.

— Считай работата за свършена. Ще ги получиш днес.

— И още нещо, което може да не ти хареса.

— Какво?

— Искам да разбереш малко повече за детективите, които са работили по случая. Дискретно.

Следва дълга пауза, през която Бари обмисля какво го моля и защо го моля.

— Смяташ, че един от тях може да е извършителят?

— Работата е свършена доста немарливо. Виждала съм къде-къде по-лоши случаи от този и разбирам защо са стигнали до тези заключения, но не мога да си обясня защо не са проверили по-сериозно историята на Сара. Дори Кати Джоунс, която е била новобранец, е забелязала доста несъответствия в официалната версия. Не виждам някой от детективите по случая да е разпитал Сара. Искам да разбера защо. Ако аз разровя, ще вдигна голяма олелия.

Бари въздиша и поклаща глава.

— Мамка му. Права си. Ще погледна.

— Благодаря ти.

Оглеждам стаята замислена. Попивам гробницата, която някога е била дом. Кимам доволна, че вече можем да се махнем оттук, засега.

— Да вървим — приканвам Алън.

— Къде?

— При Гибс. Искам се запозная с този адвокат.

— Ако устните му се движат, значи лъже, сладкишче — предупреждава ме Кали.

Всички тръгваме към вратата.

— Какво правиш ти, когато устните ти се движат, Червенокоске? — пита Бари.

Кали се усмихва.