Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Така мисля, госпожице Уотсън. Наистина.
Искаше да се махне от това място. Карън Уотсън беше ключът за навън. Ползи и пречки.
Карън се усмихна.
— Добре. Радвам се да го чуя, Сара, защото разполагам със семейство, при което мога да те пратя. Не са богати, но ще бъдеш единствената там.
Сара склони глава, изглеждаше като едно скромно момиче.
— Много ще се радвам, госпожице Уотсън.
Карън й кимна одобрително.
— Да. Смятам, че си си научила урока. — Социалната работничка стана. — Събери си багажа довечера. Утре ще те заведа.
Сара я наблюдаваше как се отдалечава. Усмихна се.
Майната ти, дърта кучко.
Сара отиде в стаята си и продължи да гледа матрака над нея, когато Кирстен се върна. Двете очи на по-голямото момиче бяха насинени. Носът й беше превързан, а устните зашити. Куцаше. Потръпваше, когато си поемеше въздух. Отиде до собственото си легло, което беше извън полезрението на Сара. То изскърца, когато Кирстен се покатери на него и след това настъпи тишина. Бяха сами.
— Счупи ми няколко ребра, когато ме срита, Лангстром.
Не звучеше гневна.
— Съжалявам — съумя да изрече Сара, макар да знаеше, че тонът й не е на човек, който съжалява.
— Направи каквото беше необходимо.
Настъпи поредният дълъг момент на мълчание.
— Защо си опаковала багажа си?
— Утре ще ме пращат в ново приемно семейство.
Последва още един мълчалив миг.
— Е… късмет тогава, Лангстром. Без лоши чувства.
— Благодаря ти.
Сара се шокира, когато няколко сълзи се стекоха от очите й. Думите на врага й я бяха хванали неподготвена и й подействаха по начин, който не можеше да разбере. Но знаеше на кого трябва да бъде благодарна.
— Благодаря ти, мамо — прошепна на себе си тя.
Избърса сълзите си.
Ползи и пречки. Сълзите бяха пречка.
36
— ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖИЦЕ УОТСЪН. Добре дошла, Сара. Заповядайте.
Името на жената беше Дезире Смит и Сара искаше веднага да я хареса. Дезире беше в началото на тридесетте си години и приличаше на добър човек — весело изражение, широка усмивка, разчиташе я като отворена книга. Беше ниска и с мръсно-руса коса. Беше добре закръглена, но не и дебела. Беше симпатична, но не и красива. Излъчваше топлина и доброта.
Сара огледа обстановката, когато влязоха в къщата. Вътре беше чисто и непретенциозно, пълно със забавни боклуци, но не беше разхвърляно.
Дезире ги покани в дневната.
— Моля, заповядайте — тя посочи дивана. — Да ви донеса ли нещо за пиене, госпожице Уотсън? Сара? Кафе? Вода?
— Не, благодаря ти, Дезире — отвърна социалната работничка.
Сара поклати глава. Знаеше, че не бива да иска нищо, щом вещицата Уотсън откажеше.
— Направих всичко, което ми казахте, че трябва да се направи, госпожице Уотсън. Сара има собствена стая и чисто ново легло. Хладилникът е пълен със здравословна храна. Записала съм си всички спешни номера до телефона… о, също така подготвих необходимите документи, за да я запишем на училище.
Госпожица Уотсън се усмихна и кимна одобрително.
Давай, преструвай се, че ти пука — помисли си Сара. — Преструвай се, докато не стане време да си тръгнеш.
— Браво, Дезире, много добре. — Госпожица Уотсън бръкна в старата си чанта, извади някаква папка от нея и я подаде на жената. — Тук е картонът й с всички имунизации, както и документите за училище. Трябва да я запишеш веднага.
— Ще го направя. Още в понеделник.
— Чудесно. Къде е Нед, между другото?
Дезире се притесни. Сара забеляза, че жената започна да чупи ръце, но си наложи да спре.
— Обадиха му се в последната минута за един дълъг курс. Става въпрос за доста пари — не можехме да го откажем. Наистина искаше да бъде тук. Това не е проблем, нали?
Госпожица Уотсън поклати глава и махна с ръка.
— Не, не. Вече го познавам, а и двамата минахте проверката ни.
Дезире видимо изпита облекчение.
— Чудесно. — Погледна Сара. — Нед е съпругът ми, скъпа. Той е шофьор на камион. Наистина много искаше да бъде тук, за да се запознае с теб, но в сряда ще се върне.
Сара се усмихна на нервната жена.
— Няма проблем.
Не се тревожи. Вещицата Уотсън иска само да ме изтръска тук и да се разкара.
— Имаш ли някакви въпроси към мен, Дезире?
— Не, госпожице Уотсън, не мисля.