Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Кирстен я погледна с едното си здраво око. Все още се страхуваше. Нямаше й доверие.
— Защо ти е да ми помагаш?
— Не искам да те командвам, Кирстен. Просто искам да ме оставиш на мира. — Наведе се и размаха ръка. — Ела.
След още няколко секунди на недоверие Кирстен се предаде. Седна на пода и изгледа Сара със смесица от страх и интерес. Ръката й трепереше, когато я протегна към подадената й. Потръпна, когато се изправи.
Лицето й беше истинска каша.
— Май ти счупих носа.
— Аха.
Сара сви рамене.
— Съжалявам. Искаш ли да ти помогна да си измиеш лицето в банята?
Кирстен изгледа по-малкото момиче.
— Не. Ще се измия сама и после ще отида при медицинската сестра. — Опита се да се усмихне, провали се и сви рамене. — Ще й кажа, че съм се подхлъзнала и съм паднала на лицето си.
Сара гледаше как по-голямото момиче куцука към лекарския кабинет. След като изчезна от погледа й, седна на леглото си и се хвана за главата. Адреналинът й беше спаднал. Чувстваше се зле и трепереше цялата.
Легна и се загледа в долната част на леглото над нейното.
Може би сега нещата ще се оправят.
Бяха минали две години. Две години, откакто родителите й бяха убити, Тереза уби Денис, а тя попадна на това жестоко и недружелюбно място. Странника продължаваше да посещава сънищата й понякога, но все по-рядко и по-рядко.
Сара беше само на осем, но вече не беше невинна. Познаваше смъртта, кръвта и насилието. Осъзнаваше, че силните се справяха по-добре от слабите. Знаеше какво е секс във всичките му премени, макар че все още (за щастие) не го беше изпитвала от първа ръка.
Също така се беше научила да крие емоциите си. Имаше три неща, три талисмана, които не показваше на другите момичета. Господин Гушко. Семейната снимка, на която бяха тя, мама, татко, Бъстър и Дорийн. И снимката на майката на Тереза.
Беше я взела изпод матрака на леглото й. Имаше намерение един ден да й я върне.
Често мислеше за сестра си. Винаги щеше да приема Тереза като такава и да помни онази единствена безопасна вечер, в която играха на „Гледай си работата“ и се смяха. Никога нямаше да забрави защо Тереза извърши онова. Сара вече разбираше всичко.
Бръкна в задния си джоб и извади снимката на красивата млада майка. Прокара пръсти през нея и се усмихна на веселите очи и кестенявата коса.
Тереза щеше да бъде в поправителен дом, докато не навършеше осемнадесет. Кати Джоунс й беше казала това.
Още три години и ще е свободна.
Сара прибра обратно снимката и сплете пръсти зад главата си. Веднъж се опита да пише на Тереза. Беше й подготвила кратко глуповато писмо. Получи кратък отговор:
Не ми пиши, докато съм тук. Обичам те!
Разбираше я. Понякога си представяше как Тереза навършва осемнадесет и я осиновява. Знаеше, че това са глупави мечти. Но не искаше да я напускат.
Кати Джоунс й идваше на посещение през три-четири месеца. Сара се радваше на компанията й, макар да не беше сигурна за причината за тези посещения. Кати беше трудна за разчитане.
Както и да е. Просто не губи визитката й.
Сара беше започнала да мисли като човек, който трябва да оцелее на всяка цена. Тя оценяваше всичко в ползи и пречки. Ползите бяха важни. Кати беше от полза. Кати я запознаваше с доста важни неща като положението на Тереза и информацията, че Дорийн е била взета от Джон и Джейми Овърман. Ей такива работи.
Като се изключеше Кати, Карън Уотсън беше другата й връзка със света. Сара се намръщи. Вече разбираше какво имаше предвид Тереза, като каза, че тази жена е олицетворение на злото. Карън Уотсън не беше просто незаинтересована за благополучието на децата — тя ненавиждаше тези, за които беше отговорна. Тя беше една от малцината, които Сара мразеше от дъното на душата си.
Почукване на вратата я извади от унеса й. Изправи се и седна в леглото си. Джанет надникна в стаята.
— Сара? Карън е дошла да те види.
— Добре, Джанет.
Кльощавата жена се усмихна и си тръгна. Сара се намръщи.
Какво иска тази вещица?
Карън беше седнала на една маса в общите части. Сара се разположи срещу нея. Социалната работничка огледа момичето.
— Как я караш, принцесо?
— Добре.
Сара искаше да й отговори „Какво ти пука?“, но знаеше, че е по-добре да не го прави. Силните се справяха по-добре от слабите, а в техния случай Карън беше силната.
— Смяташ ли, че вече си научи урока? Знаеш ли как да се държиш в приемно семейство?
Карън за първи път й зададе този въпрос преди година. Сара имаше рожден ден, но без торта, и беше тъжна и гневна. Тогава се разкрещя на Карън и избяга. Имаше цяла година да помисли и този път беше готова.