Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще я видим ние тази работа.
Сара живееше в дома за сираци „Бърбанк“ от две години. Обстановката беше като в книгата „Повелителят на мухите“, където силните властваха, а възрастните не правеха нищо друго, освен да наказват. Атмосферата тук подхранваше гнева и бруталността на деца като Кирстен.
Сара нямаше приятели тук. Тя държеше главата си наведена, а очите отворени. Подчиняваше се на прищевките на Кирстен, която й вземаше десертите, завивките и я измъчваше по хиляди други начини.
Наскоро обаче Сара беше погледнала в бъдещето и възгледите й за нещата се бяха променили. Тя научи какво се случваше в спалното помещение на по-големите момичета. Тук я караха да си дава възглавницата. Там можеха да я накарат да даде себе си.
Това беше причината нещо да се зароди в нея — нещо неудържимо, гневно и инатливо.
Сара прекарваше доста време в наблюдение на Кирстен. Осъзна, че по-голямото момиче разчиташе изцяло на размерите и силата си. Нямаше никакво умение в нападенията й. Тя винаги — винаги — гледаше да удари първа. Сара беше получила достатъчно шамари от нея. Такива, които разклащаха зъбите й и й оставяха синини за по цяла седмица.
Този момент не беше по-различен от предишните. Кирстен пристъпи напред, изви ръка назад и плесницата й полетя към бузата на Сара.
Тази техника действаше единствено срещу противници, които бяха прекалено изплашени, за да отвърнат. Сара стори онова, което всеки, който не се страхува, би направил — приклекна.
Ръката на Кирстен прелетя над главата й. На лицето на по-голямото момиче се изписа чиста изненада.
Сега, докато е изгубила равновесие!
Животът на Сара беше простичък. Ставане, душ, ядене, училище и обратно в спалното или в общите части. Имаше достатъчно време, в което да размишлява. Размислите й я бяха довели до заключението, че юмрукът нанася повече вреди от шамара.
Сара се изправи, изви ръка назад, стисна юмрук и удари Кирстен в носа с всичка сила, като вложи тежестта на цялото си тяло. Ударът я разтърси.
Това заболя!
Кирстен също я заболя. От ноздрите й потече кръв. Тя залитна назад, падна и се приземи на задника си.
Сега, довърши я. Не й позволявай да се изправи!
Сара беше виждала две момичета да се противопоставят на терора на Кирстен. В тези случаи тя не се задоволяваше с един-два шамара. Едното от момичетата беше докарано до безсъзнание. След това побойничката й обръсна главата. На второто момиче изви ръката зад гърба й, докато не се счупи с ужасно изпукване. После я съблече гола, докато още пищеше, и я заключи навън в коридора.
Сара знаеше, че победата й трябва да бъде също толкова внушителна.
Кирстен вече се опитваше да стане на крака. Сара я срита в лицето. Кракът й намери устата й и й разцепи долната устна. Очите на Кирстен заплашиха да изхвърчат от орбитите си. Тя зарева от болка. Навсякъде имаше кръв.
В Сара се надигна мрачна и дива радост. Това не беше като очакването нещо лошо да се случи. Това не беше като да се събуди от един кошмар, за да осъзнае, че живее в друг. Това беше
(по-хубаво)
Това беше под неин контрол.
Тя срита отново Кирстен, като този път намери носа й. Главата на по-голямото момиче полетя назад и навсякъде се разлетя кръв, подобно на фонтан. То погледна Сара ужасено.
По-малкото момиче изпръхтя.
Още. Не спирай.
Скочи върху Кирстен, събори я на пода и започна да я удря отново и отново, докато юмруците й не станаха безчувствени. Изправи се и я срита в стомаха, ръцете, гърдите, краката. По-голямото момиче се сви, за да предпази лицето си.
Сара не беше изгубила контрол. Точно обратното. Чувстваше се отнесена. Радостна, но отнесена. Сякаш ядеше изключително вкусно парче торта насън.
Спря, когато Кирстен се разплака.
Сара се изправи над нея и задиша тежко. Кирстен плачеше с увити около главата си ръце. Сара забеляза кървящите й устни, счупения й нос и окото, което беше започнало да се затваря.
Ще живееш.
Падна на колене и доближи устни до ухото на Кирстен.
— Ако някога отново се опиташ да ме нараниш, ще те убия. Чуваш ли ме?
— Д-д-да!
Нещо щракна в нея и гнева вече го нямаше. Просто ей така. Сети се за нещо, което майка й й беше казала.
— Ако успееш да превърнеш враговете си в приятели, то тогава ще живееш по-добър живот, скъпа.
Тогава не знаеше какво означава това. Сега обаче беше разбрала.
Подаде ръка.
— Ела. Ще ти помогна да се изчистиш.