Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Коридорът завива наляво от дневната и води към останалата част от къщата. Вдясно, покрай огромен и много удобен диван, следват поредица от плъзгащи се врати от дебело стъкло, които от своя страна отвеждат към огромен заден двор.
Къщата е тиха и ме потиска.
— Прилича ми на гробница — промърморва Бари. Думите му са ехо на собствените ми мисли.
— Така е — съгласявам се аз. — Хайде да разгледаме всичко стъпка по стъпка.
Той отваря тънката папка, която носи, и я разглежда.
— Няма следи от влизане с взлом — започва да чете. — Вероятно извършителят е имал копие от ключовете. Полицаите, пристигнали на мястото, Сантос и Джоунс, са влезли през плъзгащите стъклени врати от задния двор. Телата на господин и госпожа Лангстром са намерени вътре. — Бари сочи с глава към мястото.
Отиваме там и оглеждаме.
— Не се шегувахте, когато казахте, че последни са влизали криминолозите — измърморих аз.
Липсва парче от кафявия килим, което е отрязано от тях, за да изследват кръвта по него. Взели са само онова, от което са смятали, че ще имат нужда; все още навсякъде се виждат тъмни петънца, включително на стената и дивана. Изстрелите в главата създават големи каши.
Господин Лангстром е бил гол. Всъщност двамата са били голи. Бил е с лице към пода. Госпожа Лангстром е умряла по гръб, а главата й е била точно там, където липсва парче от килима.
Поглеждам надолу и се опитвам да си представя картината.
— Съдебният лекар е установил на място, че очите на господин Лангстром са имали петехиален кръвоизлив и охлузванията около врата му са характерни за душене. Аутопсията потвърди и двете.
— Направена ли е аутопсия и на госпожа Лангстром? — питам аз.
Тъй като се води самоубийство, напълно е възможно това да е било пропуснато.
— Да.
— Продължавай.
— Послесмъртните петна[15] потвърждават, че не са били местени посмъртно. Умрели са на местата, на които са били намерени. Вероятен час на смъртта — пет сутринта.
— Това е първото нещо, което ми се стори доста странно — казва Бари.
Поглеждам го.
— Защо?
— Час на смъртта пет сутринта. Ченгетата са получили обаждането часове по-късно. Какъв пистолет е използвала?
Алън няма нужда да поглежда досието. Той вече е обмислил въпроса, който задава Бари.
— Деветмилиметров.
— Шумно оръжие — отбелязва детективът. — Вдига голяма врява. Застреляла е кучето, а после и себе си. Защо никой не е чул нищо?
— Кати Джоунс зададе същия въпрос — отвръща Кали.
— Били са немарливи — Алън поклаща бавно глава, а гласът му е изпълнен с отвращение.
Той има предвид работата, която е свършила полицията. Преди да дойде да работи за ФБР, беше прекарал десет години в отдел „Убийства“ на лосанджелиската полиция. Носеше му се славата на човек, който обръща голямо внимание на детайлите и не поема по преки пътища. Веднага щеше да задълбае във факта, че никой не е чул изстрелите, ако преди десет години работеше по този случай.
— Продължавай — нареждам му.
— Сара е била намерена отвън в кататония. Никъде в досието не се споменават изгаряния по ръката й. — Погледът, с който ме дарява, е изпълнен със смисъл. — Когато отидохме в болницата, проверих. Има малък белег. — Намръщва се. Отвращението му расте. — Немарливост. Не са проверили нищо, веднага са се хванали на въдицата.
Отбелязвам най-важното:
— Зле за тях, но е добре за нас. Не са търсили нищо, което означава, че все още можем да намерим нещо, което да ни отведе до извършителя.
— Какво ще кажете за оръжието? — пита замислена Кали.
Алън я поглежда озадачен.
— Какво за него?
— Потърсили ли са го? Лангстром въобще имали ли са такова?
Алън прелиства досието и кима, когато намира нещо.
— Не е било регистрирано. Серийният номер е изтрит. Полицията е сметнала, че го е купила от улицата. — При следващите му думи, тонът му става саркастичен: — Да бе, защото Линда Лангстром знае много добре къде да отиде, за да си купи патлак. Освен това защо е изтрила номерата, защо й е пукало въобще? Щом е планирала да се самоубие, имало ли е значение, че оръжието е можело да бъде проследено.
Обръщам се към Бари.
15
Послесмъртните петна, известни още като трупни или следсмъртни, са един от признаците на смъртта. Те представляват виолетово-червени оцветявания по нисколежащите части на трупа. — Бел. прев.