![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Добре — кимна Джо. — Няма да отнеме много време.
Той навлече горнището на неопреновия си костюм и дръпна ципа. Огледа повърхността на водата. Беше гладка и спокойна, осветена от слънчевите лъчи. Един от онези прекрасни летни дни без нито една вълна.
— Хей, капитане, ще слизаме ли най-после? — провикна се един от моряците.
— Търпение, Дани — отвърна той и завърза каишките на кислородната си бутилка. — Довечера вече ще си стягаш багажа за Атина.
— За Атина ли? — попита Каролайн.
— Следващото му гмуркане е в Гърция — обясни Сам. — Двамата братя биха могли да отидат в Йейл, но все пак златото си е злато.
— Значи си тръгвате довечера? — попита тя.
Джо престана да се усмихва.
— Не довечера — отвърна той, но Каролайн разбра, че ще е много скоро.
— О! — възкликна тя.
Блек Хол беше на шестнайсет километра от Пролива. Зад града се издигаха хълмовете, покрити с тъмни борове. На север се намираше «Хълмът на светулките». Каролайн зърна някаква ослепителна светлина, идваща оттам, и разбра, че слънцето се отразява в някой от прозорците на семейната къща. Примигна и се взря нататък.
Мъжете се скупчиха на палубата. Размениха си думи, които Каролайн не чу — уточняваха стратегията си. После се разделиха и наскачаха във водата. Сам й махна, а Джо й се усмихна, преди да скочи заднишком от перилата.
Тя се втренчи във водата. Единствените знаци, че допреди малко е имало жива душа тук, бяха няколкото концентрични кръга, разпукващи гладката водна повърхност, както и мехурчетата въздух. Мъжете бяха изчезнали. Предишната вечер, когато беше забелязал тревогата в погледа й, Джо я беше уверил, че всичко ще бъде наред, че лошото е свършило. Как бе повярвала, че той ще остане?
Баща й се беше постарал да я научи да се пази от опасности, но не беше я предупредил за такава опасност: щом веднъж позволиш на любовта да завладее сърцето ти, щом се отдадеш на това чувство, поемаш риск. Започваш непрекъснато да се страхуваш. Мисълта, че Джо може да си тръгне, беше по-ужасна от всички самотни нощи, прекарани в планината.
Нещо накара повърхността да затанцува. Разлетяха се сребристи пръски. Мярна се опашка на риба. Една чайка закръжи над водата, надавайки пронизителни крясъци. Обичайна гледка за този сезон: леферът беше пристигнал. Каролайн не можеше да откъсне поглед от хищните риби.
Водолазите се спускаха все по-надолу и по-надолу, осветявайки пътя си с фенерчета. Сам плуваше плътно след Джо. Гмуркането на подобни дълбочини винаги го изпълваше с еуфория, което от своя страна доведе до учестено дишане точно в момента, в който трябваше да пести кислорода. Опита се да се съсредоточи върху духовни неща, да постигне медитация. Да мисли за всичко друго, само не и за онова, което предстоеше.
Кой би повярвал, че Сам се гмурка заедно с по-големия си брат, за да извади огромно съкровище от океанските дълбини? Беше израснал, идеализирайки Джо. Не умееше да потиска и да прикрива чувствата си. Например по въпроса с Йейл. Толкова беше разочарован, когато брат му заяви, че дори не е обмислял възможността да остане на работа в университета. Младежът се беше престорил, че това не го е разстроило, но Джо беше прочел истинските му чувства…
Самата мисъл за Йейл накара дишането му да се ускори още повече. Биха могли да прекарат поне една година близо един до друг. Както винаги Сам искаше да се изяви, а Джо предпочиташе да се оттегли.
«Не го приемай лично — каза си той. — Джо си е такъв.»
Прониза го остра болка в гърдите. Беше на ръба на опасната граница. Забрави за Йейл. Изпусна въздушните мехурчета и присви очи. Малко по-надолу се виждаха останките на «Камбрия».
Развалината приличаше на магическа гора от изпочупени дървета. Водолазите се спуснаха в редица покрай рифа и по дължината на потъналия кораб. «Камбрия» лежеше преобърната на една страна — приличаше на огромен мъртъв кит. Ребрата на черния й дървен корем изпъкваха остро, мачтите бяха прекършени и се крепяха за кораба благодарение на здравите корабни въжета. В огромната коруба влизаха и излизаха лефери и…
Джо се обърна към Сам. Направи му знак да остане там, където е. Сам кимна, макар да нямаше търпение да последва брат си и да влезе в останките на «Камбрия», за да наблюдава цялата операция отблизо. Само че не беше гмуркач от класата на Джо. Неговата работа не беше свързана с много гмуркане и ако в момента присъстваше, това се дължеше единствено на добрата воля на брат му. Влезеше ли в кораба, само щеше да пречи на гмуркачите да си вършат работата.