Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Поне вървим във вярна посока — каза Тим.
— Браво — похвали го Грант.
Тим се усмихна, препъна се в някакво пълзящо растение и бързо се изправи на крака. Известно време вървяха мълчаливо.
— Родителите ми се развеждат — каза Тим.
— Така ли?
— Баща ми се изнесе миналия месец. Сега си има свое жилище в Мил Вали.
— Аха.
— Вече не носи сестра ми. Даже не я вдига на ръце.
— И казва, че на теб само динозаври ти се въртят в главата.
— Да — въздъхна Тим.
— Липсва ли ти? — попита Грант.
— А, не — отвърна Тим. — Само понякога. На нея й е по-мъчно.
— На кого, на майка ти ли?
— Не, на Лекс. Мама си има приятел. Неин колега.
Продължиха да вървят мълчаливо и минаха покрай T/N/03 и T/N/04.
— Виждал ли си го? — попита Грант.
— Да.
— Е, и какъв е?
— Бива го — каза Тим. — По-млад е от баща ми, но е плешив.
— Как се отнася с теб?
— Знам ли! Май добре. Опитва се да ми се хареса. Не зная какво ще стане. Понякога мама казва, че трябва да продадем къщата и да се преместим. Друг път късно нощем те с мама се карат. Аз си стоя в моята стая и си играя с компютъра, но пак ги чувам.
— Аха.
— Вие разведен ли сте?
— Не — отвърна Грант. — Жена ми почина много отдавна.
— А сега ходите с доктор Сатлър?
Грант се усмихна в тъмното.
— Не, тя е моя студентка.
— Нима още ходи на училище?
— Да, последна година е в университета.
Грант спря да премести Лекс на другото си рамо, после двамата продължиха покрай сензори T/N/05 и T/N/06. В далечината изтрещя гръмотевица. Бурята се беше преместила на юг. Единствените шумове в гората бяха бръмченето на цикадите и тихото квакане на дървесни жаби.
— Имате ли деца?
— Не.
— Ще се ожените ли за доктор Сатлър?
— Не, догодина тя ще се омъжи за един симпатичен лекар от Чикаго.
— О, така ли? — Тим изглеждаше изненадан. Повървяха още малко. — За кого ще се ожените тогава?
— Май няма да се женя — каза Грант.
— Аз също — рече Тим. Помълча малко и пак се обади: — Цяла нощ ли ще вървим?
— А, едва ли ще издържа — отвърна Грант. — Трябва да спрем поне за няколко часа. — Той погледна часовника си. — Не е зле. Разполагаме с около петнайсет часа, докато корабът стигне сушата.
— А къде ще спрем? — бързо попита Тим.
Грант си задаваше същия въпрос. Първата му мисъл беше да се покатерят на някое дърво. Но трябваше да се изкачат много високо, за да са сигурни, че някое животно няма да ги стигне. Освен това Лекс можеше да падне от дървото в съня си. Пък и клоните бяха твърда постеля. Нямаше да си починат както трябва. За себе си беше съвсем сигурен.
Мястото за почивка трябваше наистина да бъде безопасно. Грант се опита да си припомни плановете, които разглеждаше, докато пътуваха със самолета към острова. Сети се, че във всяка от зоните на парка има по една сграда. Не знаеше как изглеждат, защото плановете им не бяха включени в папката. Не си спомняше точното им местоположение, но помнеше, че са пръснати навсякъде из парка. Някъде наоколо също можеше да има такава сграда.
Но от тях сега вече не се искаше просто да пресекат оградата и да се измъкнат от зоната на тиранозаврите. За да намерят сграда, трябваше да следват определена стратегия. А най-добрата стратегия…
— Тим, би ли подържал сестра си? Ще се кача на някое дърво и ще огледам местността.
От високите клони на дървото успя да обхване с поглед цялата гора. Върховете на дърветата се простираха наляво и надясно от него. Бяха изненадващо близо до края на гората. Точно отпред дърветата свършваха със сечище, край което Грант видя метална ограда и ров с вода с бетонни стени. Зад тях се простираше широка поляна и Грант предположи, че това е зоната на зауроподите. В далечината се виждаха още дървета и отражението на бледата луна във водите на океана.