Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Не за вас се старая — твърдо казваше Елвира. — Правя го за себе си. Нужно е на мен, разбирате ли? Опитвам се поне някак да изкупя това, което извърши тоя мизерник.
Антон разбираше. И много скоро престана да обсъжда с бавачката финансови въпроси. А с „този мизерник“ Елвира се разведе почти веднага и общото им имущество бе разделено точно поравно.
— Сега можете да бъдете сигурен, че харча за вас не негови, а свои пари. Разбирам, неприятна ви е мисълта, че съм купила нещо за вашите деца с парите на убиеца на майка им. От днес нататък няма да е така — обяви Елвира, когато сложи пред Антон копие от съдебното решение за разтрогването на брака и подялбата на имуществото.
Той не подхвана борба с любопитството си и прочете документа от съда просто за да си представи доколко заможна е неговата бавачка, да не би да се окаже, че парите й са нищо и никакви! Но работата беше съвсем друга! С една дума, разведената красавица Елвира, трийсет и три годишна, притежаваше прилично състояние, включващо, освен банковите сметки, къща на три километра от околовръстното шосе на Москва и два автомобила — джип и седан, тоест като потенциална съпруга беше една твърде изгодна партия. „Около нея ще се завъртят кандидати — тъжно си помисли тогава Антон, — тя ще поиска да се омъжи и докато не е станало късно, да роди собствени деца. Елвира ще ни напусне и какво ще правим ние с децата тогава? Не мога да ги оставям сами, няма да мога да плащам на друга бавачка, заплатата ми не стига доникъде. Катастрофа!“
Опита се да поговори за това с Елвира, но в отговор получи само укорителен поглед и кратката фраза:
— Има грехове, за чието изкупване отива цял живот, а и той понякога не е достатъчен.
Повече не се върнаха на тази тема. А единият от двата автомобила на Елвира, седанът, скоро се озова при Антон, той го използваше с пълномощно.
На екрана на телевизора някакъв анимационен герой настървено режеше с трион дебело дърво, от което висяха ярки съблазнителни плодове. Василиса седеше до Антон, подпряла рамо на баща си, и лекичко се въртеше, сякаш помагаше на измисленото създание с вити рогца да се справи със стъблото. Антон за пореден път си погледна часовника: десет без две минути. Още две — и ще трябва да прати Вася в спалнята. Притвори очи и отметна глава на облегалката на дивана. Колко е хубаво да седи така, да усеща до себе си топлото, толкова родно телце на дъщеря си и да знае, че тя е доволна и весела и Стьопа е здрав и вече сънува втория си сън в своето легло, и всичко им е наред, и утре пак ще бъде наред, те ще се събудят, ще отидат в кухнята, а там ще седи красивата и добра фея Елвира, която идва всеки ден в седем сутринта, за да сервира закуска на всички и да заведе Стьопа в градината, а Вася на училище. Колко е хубаво… Да можеше и…
Не, не мисли, не си спомняй, не съжалявай. Състави разписание. Следи времето. Занимавай се с работата си.
Продължавай напред. Живей.
Настя Каменская гневно се опитваше да изключи будилника и не разбираше защо той не престава да звъни. Наложи се да отвори очи, за да открие изненадано, че до неговото иззвъняване остават цели десет минути. Но какво толкова нахално й пречи да спи?
Оказа се, че звъни телефонът. От банята се чуваше шум на вода и тя разбра, че Алексей взема душ и затова не вдига слушалката. Трябваше да отметне одеялото и да се пресегне за телефонната слушалка на масата.
— Настя, спиш ли? — чу се гласът на Сергей Зарубин.
— А ти как мислиш! — ядосано отвърна тя. — Какво друго според теб трябва да правя в седем без десет сутринта?
— Да чакаш мен — уверено отговори Сергей. — Не, Настя, вече сериозно, може ли да се измия и да закуся у вас?
Настя седна в леглото и разтърси глава.
— Нещо май не те…
— Ами при мен скандалът продължава — изведнъж стана жален и унил гласът на Сергей. — Снощи уж започнахме да се сдобряваме, а после от дума на дума… и се наложи да затръшна вратата. Къде можех да отида? Един и половина през нощта. Спах в колата. Целият съм омачкан, миризлив и гладен. Ще спасиш ли клетото си другарче?
Сънят най-сетне окончателно отстъпи, мислите се проясниха.
— Разбира се, Серьожа, разбира се — забързано каза Настя. — Далече ли си?
— До вас. Защото знаех, че няма да отритнеш бездомника и няма да го оставиш без залък хляб. Идвам след пет минути.