Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
У него се пробуди интерес към хората. Към конкретния човек. Към неговия вътрешен свят, към съдбата и преживяванията му. Антон Сташис умееше да слуша, беше търпелив и благодарен събеседник и в тази своя дарба най-сетне намери лекарството срещу самотата и усещането, че на никого не е притрябвал. Своя страх от самотата и от чувството, че на никого не е нужен, той така и не преодоля и го смяташе за слабост, именно нея компенсираше с общителност, понякога неоправдана, понякога малко натрапчива, но пък оказала се прекрасен помощник в работата на детектива. Ако времето позволяваше, Антон разговаряше с хората така, че в края на краищата те бяха готови да му разкрият най-съкровените си тайни, защото чувстваха от негова страна не фалшив, не изкуствен, а искрен и дълбок интерес. Но това дойде вече по-късно, след като завърши…
И още едно важно нещо му обясниха съседите: нормално устроеният мозък не умее да работи върху две мисли едновременно и ако го ангажираш с една мисъл, никоя друга не би се промъкнала в него.
— Ти се озова сред пълна пустота — казваше му съседката журналистка, — така че трябва да я запълваш с нещо, да се разсейваш с нещо. Състави списък на неща за вършене, включително най-дребни и незначителни, като например запарване на чай или измиване на чаша, подреди тези неща в денонощието, буквално по минути, само че в никакъв случай не записвай нищо, дръж графика в главата си и постоянно си го повтаряй, за да не забравиш нищо. Опитай, това е много хубаво упражнение, на мен навремето много ми помогна.
Антон опита. И доста бързо се увлече, защото постоянното поглеждане на часовника и мисленото повтаряне на нещата за вършене и отредените им часове и минути не му даваха възможност да си спомня и да тъгува. Не даваше и на плашещите неканени звуци и най-малка възможност да се промъкнат в главата му. Най-сетне започна да спи нощем.
Антон Сташис се ожени рано и практически набързо. Всъщност от него много се интересуваха състудентките, защото освен високия ръст, привлекателната външност и острия ум той притежаваше голям апартамент, но той с някакво шесто чувство усещаше, че тези момичета няма да му дадат сърдечната топлина и чувството за семейство, които му бяха нужни. Съвършено случайно, в един автобус той се запозна с Рита, момиче дребничко и слабичко, изглеждащо на шестнайсетина години. После се оказа, че тя е по-голяма от Антон с две години, израснала е в детски дом и също много иска да има семейство и много деца. Само след два месеца те подадоха заявление в гражданското, а след четири Антон Сташис се ожени, но не поради страст, а по-скоро заради чувството на онзи душевен уют, който толкова му липсваше. Той беше добър и верен съпруг, после стана грижовен баща и беше сигурен, че именно това е любовта. Във всеки случай Антон нито за миг не се съмняваше, че има хубаво, щастливо семейство.
След погребението на Рита той отново остана сам, но този път отговаряше за две деца, двегодишния Стьопа и шестгодишната Вася. Нямаше никакви роднини, от които би могъл да потърси помощ, камо ли пък роднини на Рита, която бе израснала в дом. През първата седмица беше абсолютно стъписан и изобщо не разбираше как ще живее по-нататък, а после дойде Елвира, съпругата на човека, който на пияна глава бе застрелял Рита. Антон дори не се колеба, предложението на Елвира да му окаже каквато и да е помощ по силите си беше наистина спасително за него. Парите на човека, който уби Рита, бяха доста и половината от тях останаха на жена му, която вече имаше възможност да работи при Сташис без заплата и дори да харчи за децата му собствени средства. Отначало това притесняваше Антон, той се опитваше да върне на Елвира всичко, което тя харчеше за Степан и Василиса, както и за продукти за самия Антон, но всеки път срещаше решителен отказ.