Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— И какво, заповедта изпълнена ли е? — след дълго мълчание попита директорът.
— Да. Робърт Уест загина.
— Кой е тоя Робърт Уест?
— Един гениален картоиграч.
— И каква връзка има между генерал Пестов и някакъв си комарджия?
— Именно с този въпрос се занимаваме в момента.
— При какви обстоятелства е загинал Уест?
— Във вилата му е станала експлозия, но аутопсията показа, че смъртта е настъпила от куршум, попаднал в сърдечната област. Заедно с него е загинал и един служител от отдела на Пестов.
— Той пък как е попаднал във вилата на комарджията?
— Уест е богаташ. Охраняваха го служители от отдела на Пестов.
— Нима това влиза в техните задължения? Или си нямат достатъчно работа? — повиши глас директорът.
— За това трябва да попитате самия генерал Пестов. Освен това подполковник Рябков, когото видяхте на записа, изчезна. Засега търсенето е без резултат.
— Предполагате, че са очистили и него.
— Да.
— Обади ми се премиерът и ме помоли да изясня всички тези проблеми — малко объркано отбеляза директорът.
— Според мен вече ги изяснихте.
— Да седи в ареста! — удари с длан шефът по бюрото си.
— Официално генерал Пестов е в служебна командировка… Само няколко души знаят, че е задържан: аз, вие, сега вече и премиерът, както и човекът, който го е помолил да ви се обади. Плюс сътрудника, който ни даде информацията.
— Не мога да схвана мисълта ви. А след час трябва да дам ясен и точен отговор на премиера.
— Ами именно това ще докладвате — че Пестов е в служебна командировка.
— Но премиерът знае къде е, нали ми се обади!
— И все пак вие така ще му докладвате.
— Не. Нямам намерение да се занимавам с глупости — отсече шефът, след като се позамисли.
— В такъв случай го попитайте кой го е помолил да ви се обади.
— Е, неудобно е. Все пак не е някой си там Иван Иванич, нали!
— Неудобно е, когато човек напълни гащите — спокойно каза Самсонов, с което си върна за думата „глупости“. — Загинаха двама служители от ФСБ. Нови жертви ли ще чакаме?
— Я по-спокойно, генерале.
— Аз лично съм си много спокоен, но фактите, с които разполагам, са доста тревожни. Добре би било, ако случаят приключи само с два трупа, но се опасявам, че ще последват и други.
— Не преувеличавате ли опасността?
— Помолете тогава премиера да ви даде писмена заповед за освобождаването на Пестов от ареста — без да отговаря на въпроса му го посъветва Самсонов.
— Виж, това е идея — хвана се за предложението директорът. — А вие мислите ли, че ще ми даде?
— Не съм сигурен.
— Значи въпросът е решен — каза шефът и внимателно изгледа събеседника си. — А какво ви е мнението за полковник Павлов?
— Полковник Павлов е способен служител. Дори много способен — позабави отговора си Самсонов.
— Смятате ли, че ще се справи със задълженията на началник-отдел?
— Възнамерявате да назначите полковника на мястото на генерал Пестов? — попита Самсонов, като се стараеше да спечели време за размисъл.
— Да.
— Подкрепям становището ви.
— Моля да ме държите в течение на по-нататъшните събития — каза на сбогуване директорът и подаде ръка.
„Майната ти — изруга Самсонов, докато крачеше по коридора, — «по-нататъшните събития»! Господи, докога ще ни изпращат такива дръвници?! Но виж, за Павлов добре го каза, приятел, много добре! Сега вече няма да го търсим, сам ще се появи. Дори ще дойде на рапорт при мен. Амбициозна и упорита жена сте вие, госпожо Стрелникова! Или нямате друг изход? Но така или иначе направихте грешка, и то немалка. Ами така нареченият ваш съпруг от венчилото? И за най-големия идиот е ясно, че ще трябва да очисти полковник Павлов, вашия стар приятел! А може би пък сте го пожалили? Или просто не успяхте?“