Пазачът на фара [bg]

– Мирише на изгоряло – каза Мартин, щом влезе в кухнята.

– Някой идиот е изпразнил кафеварката, но е забравил да я изключи. Ще направя кафе, само изчакай няколко минути.

– Аз също не бих отказала една чаша – каза Аника зад тях, след което отиде до масата и седна.

– Как е?

Мартин се настани до Аника и я прегърна през рамо.

– Предполагам, че не сте чули?

– Какво да сме чули? – попита Паула, докато сипваше кафе в хартиения филтър.

– Тук беше пълна лудница сутринта.

Паула се обърна и я погледна любопитно.

– Какво се е случило?

– Мелберг даде пресконференция.

Мартин и Паула се спогледаха, сякаш за да проверят дали са чули правилно.

– Пресконференция? – повтори Мартин и се облегна назад в стола си. – Шегуваш се?

– Не, изглежда снощи в пристъп на гениалност се е раззвънял на пресата и радиото. А те са клъвнали. Днес всички бяха тук, дори „ГТ“ и „Афтонбладет“.

Паула тресна поставката за филтрите върху плота.

– Той нормален ли е? Какво изобщо си е мислил? – възмути се тя и усети как пулсът й се ускорява, затова си пое дълбоко дъх. – Патрик знае ли за това?

– Да, може да се каже. Двамата дълго време спориха в кабинета на Мелберг. Не чух много, но не използваха език, подходящ за пред деца.

– Разбирам го – каза Мартин. – Как, по дяволите, Мелберг е могъл да се раздрънка пред медиите? Предполагам, че е говорил за кокаина, нали?

Аника кимна.

– Било е прекалено рано. Все още не знаем нищо – каза Паула с отчаяние в гласа.

– Патрик сигурно е опитал да му обясни тъкмо това – каза Аника.

– И как протече пресконференцията?

Паула най-накрая пусна кафеварката и седна, докато кафето течеше в каната.

– Беше обичайният за Мелберг цирк. Няма да се учудя, ако вестниците раздуят историята.

– Мамка му – каза Мартин.

Помълчаха известно време.

– При вас как мина? – попита Аника, за да смени темата.

В дни като този наистина й писваше от Бертил Мелберг.

– Безрезултатно – отвърна Паула, после се изправи и започна да налива кафе в три чаши. – Говорихме с някои от хората, за които знаем, че са замесени в търговията с наркотици в квартала, но не открихме връзка с Матс.

– Не ми се вярва той да се е въртял около Роле и приятелчетата му.

Мартин с благодарност взе чашата черно кафе от Паула.

– Да, и на мен ми е трудно да си го представя – каза тя. – Но във всеки случай си струваше да опитаме. Като цяло тук не се разпространява много кокаин, а главно хероин и амфетамини.

– Ленарт нищо ли не е казал още? – попита Мартин.

Аника поклати глава.

– Не, ще ви съобщя веднага, щом имам новини от него. Знам, че снощи прекара два часа над документите, така че все донякъде е стигнал. Пък и нали каза сряда.

– Това е добре – каза Паула и отпи от кафето си.

– Патрик и Йоста кога се връщат? – попита Мартин.

– Не знам – каза Аника. – Първо ще ходят в общината, а после при родителите на Матс във Фелбака. Така че може да отнеме известно време.