Английският шпионин [bg]

Предвид обстоятелствата Греъм сметна, че е най-добре да изпрати частен самолет. Той взе Габриел и Келър от летище Бурже в Париж и ги докара на лондонското Сити Еърпорт в Докландс. След това кола на МИ6 ги откара с висока скорост до Воксхол Крос, където Сиймор чакаше в една стая без прозорци на последния етаж, с телефон до ухото. Той затвори, когато Габриел и Кристофър влязоха, и ги гледа втренчено известно време с безизразните си сиви очи.

— Има ли запис? — попита най-накрая.

Алон извади блекбърито си, превъртя записа на съответния пасаж и натисна иконката за пускане.

— Къде ще се проведе тя?

— В лондонската болница „Гай“.

— Кога?

— Утре в три следобед.

— Коя е целта?

— Министър-председателят. Куин и Катерина ще убият Джонатан Ланкастър утре следобед в Лондон.

Габриел кликна на „Пауза“. Сиймор се втренчи в телефона.

— Алексей Розанов ли е?

Алон кимна утвърдително.

— Може би трябва да го пуснеш от самото начало.

— Всъщност мисля, че трябва да започнем от края.

Габриел превъртя файла и кликна за втори път иконката „Старт“.

— Неговото име, Алексей. Кажи ми името му.

— Гррр…

— Съжалявам, Алексей, но не можах да разбера това.

— Граймс…

— Това фамилията му ли е?

— Да.

— А малкото му име, Алексей? Кажи ми малкото му име.

— Артър.

— Артър Граймс — това ли е името му?

— Да.

— Артър Граймс от отдел „Личен състав и сигурност“ на МИ6 е платен агент на руското разузнаване, така ли?

— Да.

След това се чу нещо, което много приличаше на изстрел. Габриел кликна на „Пауза“. Сиймор затвори очи.