Английският шпионин [bg]

Двамата мъже на предната седалка на автомобила бяха мъртви далеч преди той да спре със силно разтърсване. Но те не бяха убити от катастрофата, а от куршумите, които майсторски бяха изстреляни в главите им от близко разстояние, докато колата все още се движеше. Свидетелите щяха да споменат за двама мъже на мотоциклети: единия — висок и строен, другия — по-як. Всеки от тях бил стрелял само по два пъти и изстрелите били толкова отлично синхронизирани, че гърмежите били едва различими. По-късно кадрите от видеонаблюдението щяха да потвърдят показанията им. Един хамбургски детектив го нарече най-красивото убийство, което някога е виждал — доста нетактична забележка, която щеше да му спечели строго мъмрене от началника му. Той щеше да каже, че труповете на германска територия никога не са красиви. Особено труповете на руснаци. Нямаше значение, че те са на две горили от Московския център. Това все пак си беше безобразие.

Двамата мотоциклетисти бяха избягали бързо и никой повече не ги видя. Нито пък властите успяха да открият местонахождението на фолксвагена, който се бил появил секунди след катастрофата. Як като великан мъж бил слязъл от задната му седалка и бил отворил широко задната дясна врата на мерцедеса, сякаш тя била направена от папиемаше. Един свидетел щеше да разкаже за кратък, но жесток бой, въпреки че другите оспориха този разказ. Независимо какво се беше случило, високият, с вид на славянин пътник, който излязъл от мерцедеса, бил замаян и кървял. Как бе стигнал и се бе качил във фолксвагена, отново бе предмет на известни спорове. Някои казаха, че се е качил доброволно. Други твърдяха, че е бил принуден да влезе в колата, тъй като в този момент едрият като великан мъж счупил ръката му. Цялата операция траяла само десет секунди. После фолксвагенът и нещастният мъж със славянска външност изчезнали. Същият хамбургски полицай не видя артистичност в извършеното от великана, но бе не по-малко впечатлен. „Всеки глупак може да натисне спусъка — каза той пред колегите си, — но само истински професионалист може да отвлече главорез от Московския център, сякаш откъсва ябълка от дърво.“

При това оставаше само пътникът, който бе седял зад злочестия шофьор. Всички свидетели заявиха, че той е слязъл от колата по собствена воля, и всички изказаха мнението, че несъмнено е бил всякакъв друг, но не и руснак — може би арабин или турчин, но не и руснак. По никакъв начин. За няколко секунди мъжът изглеждал объркан относно местонахождението си и настоящото си затруднено положение. После забелязал мъж с белези от шарка по бузите да му маха през отворения прозорец на още един автомобил. Като се запрепъвал с благодарност към него, той викал отново и отново една и съща дума. Думата била „Тала“. За това свидетелите бяха напълно единодушни.