![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами ако успея да докажа, че Алексей е бил в онази кола? — попита Катерина.
— Ще пуснеш друг имейл до Московския център ли?
Тя кимна утвърдително.
— Няма начин.
Катерина огледа другите превозни средства на паркинга.
— Те може да ни наблюдават точно сега.
— Не ни наблюдават.
— Сигурен ли си?
— Водя борба с тях от дълго време, Катерина. Сигурен съм.
Тя не изглеждаше много убедена.
— Аз не съм джихадистка, Еймън. Не съм дошла тук, за да умра. Изведи ме от Англия. Ще се свържем с Центъра и ще уредим да ти платят за моето безопасно завръщане.
— Точно това ще направим — каза Куин, — но първо трябва да свършим малко работа.
Катерина се загледа в две жени, които вървяха към входа на „Маркс енд Спенсър“.
— Защо сме тук? — попита тя.
— Ще направим някои покупки.
— А след това?
— След това ще се поразходим.
62.
Даунинг Стрийт № 10
Греъм Сиймор напусна Воксхол Крос малко след пладне, за да се срещне с министър-председателя Джонатан Ланкастър на Даунинг Стрийт № 10. Той каза на премиера, че Еймън Куин почти сигурно се е върнал в страната и планира нова атака — може би в болница „Гай“ по време на появата на премиера, може би срещу друга мишена. Сиймор обясни, че ще знаят повече, след като от лабораторията на МИ5 приключат изследването на компютъра от Флийтуд. Той не спомена за Артър Граймс и тайната му среща с Юрий Волков от руското посолство. Греъм беше убеден, че е добре лошите новини да се съобщават на малки порции.
— Замалко изпусна Аманда — каза премиерът. — Тя ме посъветва да отменя посещението си в болница „Гай“. Аманда също така смята, че може би е добра идея да не напускам Номер 10, докато Куин не бъде заловен.
— Аманда е умна жена.
— Когато се съгласява с теб. — Министър-председателят се усмихна. — Приятно ми е да видя, че двамата работите добре заедно. — Замълча за момент, после попита: — Работите добре, нали, Греъм?
— Да, господин премиер.
— Тогава ще ти кажа същото, което казах и на нея — продължи Ланкастър. — Аз няма да променям графика си заради някакъв терорист от ИРА.
— Това няма нищо общо с ИРА. Това е само бизнес.
— Още едно основание в подкрепа на решението ми. — Министър-председателят стана и изпрати Сиймор до вратата. — Още нещо, Греъм.
— Да, господин премиер?
— Никакъв арест на този тип.
— Моля?
— Чу ме. Никакъв арест. — Той сложи ръка на рамото на Сиймор. — Знаеш ли, Греъм, понякога отмъщението е полезно за душата.
— Аз не искам отмъщение, господин премиер.
— Тогава ти предлагам да намериш някого, който иска, и го сложи много близо до Еймън Куин.
— Мисля, че разполагам с точния човек. Всъщност са двама.
Колата на Сиймор го чакаше пред прочутата черна врата на Даунинг Стрийт. Тя го закара обратно до Воксхол Крос, където той намери Алон и Келър в стаята без прозорци на последния етаж. Изглеждаше така, сякаш те не бяха помръднали и мускул, откакто ги бе оставил.
— Как е той? — попита Габриел.
— Решителен до твърдоглавие.
— В колко часа кортежът му ще тръгне от Даунинг Стрийт?
— В два часа и четиресет и пет минути.
Алон погледна часовника. Беше два без пет.
— Знам, че каза до два часа, Греъм, но…
— Ще чакаме до два часа.
Тримата мъже седяха неподвижни и безмълвни, докато изтекоха последните пет минути. Точно в два часа Сиймор позвъни на Аманда Уолъс в Темс Хаус на отсрещния бряг на реката и попита докъде е стигнало изследването на компютърния харддиск.
— Към края са — отвърна Аманда.
— Кога ще приключат?
— В рамките на един час.
— Това никак не е добре.
— Какво искаш да направя?
— Обади ми се веднага щом имате нещо.
Греъм затвори и погледна Габриел.
— Може би щеше да е по-добре, ако не беше тук за това.
— Може би — отвърна Алон, — но не бих го пропуснал за нищо на света.
Сиймор отново вдигна телефона и набра един номер.
— Артър — каза той непринудено. — Греъм е. Радвам се, че те хванах.
Седем етажа под Греъм Сиймор, един мъж в сивата си работна кабинка бавно затвори телефона. Както всички кабинки във Воксхол Крос, на неговата нямаше табелка с името му, а само поредица от числа, разделени с наклонена черта. Беше странно, че Греъм Сиймор се обърна към него по име, защото повечето хора във Воксхол Крос се обръщаха към него с длъжността му, която беше завеждащ „Личен състав“. Върви и намери Личния състав. Бягай и се скрий, идва Личния състав. Неговото име беше обида, беше хула. Той бе нежелан и мразен. Но най-вече от него се страхуваха. Беше човекът, който разкриваше тайните на другите мъже, летописецът на техните недостатъци и лъжи. Артър знаеше любовните им афери, техните проблеми с парите, слабостта им към алкохола. Той имаше властта да съсипе нечия кариера или — ако е предразположен — да я спаси. Беше съдия, съдебни заседатели и екзекутор, взети заедно — бог в една сива кабинка. Въпреки това, той също имаше своя тайна. Руснаците някак си я бяха разкрили. Те му бяха осигурили едно младо момиче, Лолита, а в замяна му бяха отнели последната капка достойнство.