Английският шпионин [bg]

— Това е — заяви Куин.

Той пусна раницата, извади бинокъла и огледа върховете на скалите, сякаш се любуваше на гледката. После го насочи право към вилата. Една от колите беше празна, но в другата седяха двама мъже. Куин огледа прозорците на къщата. Щорите бяха плътно спуснати.

— Имаме си компания — каза Катерина.

— Виждам го — отвърна Еймън, като свали бинокъла.

— Какво ще правим?

— Ще вървим.

Куин върна бинокъла в раницата и я метна на рамо. След това двамата с Катерина поеха отново в същата посока. На стотина метра отпред един мъж вървеше към тях край отвесните скали. Еймън си помисли, че не е обикновен турист. Имаше пестеливи движения, лека походка, пистолет под тъмносиния си анорак. Беше бивш военен, може би дори бивш командос от САС. Куин усети натиска на пистолета „Макаров“ на кръста си. Прииска му се той да беше по-леснодостъпен, но сега бе твърде късно да му сменя мястото.

— Започни да говориш — промърмори той.

— За какво?

— За това колко много си се забавлявала с Бил и Мери миналия уикенд и как ти се иска да можеш да си купиш някое местенце в провинцията. Може би малка вила в Котсуолд.

— Мразя Котсуолд.

Независимо от това, Катерина заговори с пламенен ентусиазъм за Бил и Мери и тяхната ферма близо до Чипинг Кампдън. И как Бил започвал да флиртува, когато си пийнел, и как Мери тайно била увлечена по Томас — красив колега от офиса, когото Катерина винаги била мислела за гей. Точно тогава бившият военен стигна до тях. Куин отстъпи зад Катерина, за да направи място на мъжа да мине. Тя забави крачка, за да му пожелае приятна сутрин, обаче Еймън не вдигна поглед от земята и не каза нищо.

— Видя ли как ни изгледа? — попита Катерина, когато отново останаха сами.

— Продължавай да вървиш — отвърна Куин — и каквото и да правиш, не поглеждай през рамо.

Сега вилата беше право пред тях. Крайбрежната пътека минаваше зад нея, по края на една зелена ливада. Една малка неравност на терена позволи на Еймън да надникне невинно над защитния зелен плет и да зърне лицата на двамата мъже, които седяха в паркираната кола. Катерина говореше доста осъдително за Мери и Куин кимаше бавно, сякаш намираше нейните забележки за необикновено проницателни. След това, когато вилата остана на петдесетина метра зад тях, той спря в края на скалите и погледна надолу към заливчето. Един мъж хвърляше въдица в пенливия прибой. Зад него една жена вървеше по ивицата златист пясък, следвана от друг мъж, чийто анорак бе в същия цвят като носения от бившия военен на скалите. Жената се отдалечаваше от тях бавно, безцелно, като затворник, който се възползва от определената му разходка на двора. Куин я изчака да се обърне, преди да вдигне бинокъла до очите си. После го подаде на Катерина.