Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Докъде се простират неговите познания?
— Той участва в процеса на проучването на настоящи и бъдещи служители на МИ6. — Греъм погледна Келър. — Всъщност преди няколко дни говорих с него за един специален проект, с който скоро ще се заемем.
— За мен ли? — попита Кристофър.
Сиймор кимна утвърдително.
— Граймс също така разследва твърденията за нарушения на сигурността, което означава, че е в отлична позиция да прикрива други руски къртици или шпиони. Ако той наистина е платен агент на СВР, това ще бъде най-големият скандал за западното разузнаване след Олдрич Еймс63.
— Именно поради тази причина не си споменал нищо за това на Аманда Уолъс.
Греъм запази мълчание.
— Граймс знаеше ли, че Кристофър и аз бяхме отседнали във вила „Уормуд“?
— По принцип той не се занимава с тайните квартири, но със сигурност разбира, когато някой важен гост отседне в някоя от тях. При всички случаи — добави Сиймор — след няколко минути ще разберем дали той е източникът на изтеклата информация.
— Как?
— Юрий Волков ще ни каже.
— Кой е Волков?
— Той е заместник-резидентът на СВР в руското посолство. От МИ5 са убедени, че вчера следобед той се е срещал с информатор в метрото. Един от моите хора сега е в Темс Хаус и преглежда видеоматериалите от системата за наблюдение. В действителност…
Звънът на телефона прекъсна Сиймор. Той вдигна слушалката и няколко секунди слуша мълчаливо. После прекъсна връзката и на свой ред набра някакъв номер.
— Не го изпускай от поглед. Нито за минута. Ако отиде до тоалетна, отиваш и ти.
Греъм затвори телефона и погледна Габриел и Келър.
— Трябваше да се пенсионирам, когато имах възможност.
— Това щеше да е голяма грешка — каза Кристофър.
— Защо?
— Защото щеше да загубиш шанса си да заловиш Куин.
— Не съм сигурен, че искам още един шанс. В крайна сметка — добави Сиймор — не постигнах голям успех в битката срещу него. Всъщност резултатът е две на нула за него.
В стаята без прозорци се възцари дълбока тишина. Сиймор и Келър се вторачиха в телефона. Алон се взираше в часовника.
— Колко дълго смяташ да чакаш, Греъм?
— Преди какво?
— Преди да ме оставиш да си поговоря с Артър Граймс.
— Ти няма да се приближаваш до него. Никой няма да се приближава — добави Сиймор. — Не и в скоро време. Може да отнеме месеци, докато бъдем готови да започнем да го разпитваме.
— Не разполагаме с месеци, Греъм. Имаме време само до три часа следобед.
— Нямало е бомба в онзи склад в Баркинг.
— Новината не е много обнадеждаваща.
Сиймор погледна часовника.
— Ще изчакаме до два часа компютърната лаборатория на МИ5 да установи с кого са разменяни онези имейли. Ако не го открият дотогава, ще разпитаме Граймс.
— Какво възнамеряваш да го попиташ?
— Ще започна с пътуването му с влака с Юрий Волков.
— И знаеш ли какво ще ти отговори?
— Не.
— Кой Юрий?
— Ти си много песимистичен тип.
— Знам — отвърна Габриел. — Това ме предпазва от по-късни разочарования.
61.
Бристол, Англия
В девет часа същата сутрин радио Би Би Си 4 излъчи първия си репортаж за инцидента в Хамбург. Репортажът беше кратък и непълен. Двама мъже били застреляни, други двама били изчезнали. Двамата мъртви мъже били руснаци, а за изчезналите се знаело много малко. Според съобщението германският канцлер бе дълбоко загрижен. Кремъл пък беше възмутен. Тези дни това бе обичайно за него.
Куин и Катерина чуха репортажа, докато пътуваха по автомагистрала М5 северно от Бирмингам. След един час те чуха новия, допълнен репортаж, докато седяха пред „Маркс енд Спенсър“ в търговския център „Крибс Козуей“ в Бристол. Версията в десет часа съдържаше само една нова информация. Според германската полиция двамата мъртви мъже носели дипломатически паспорти. Катерина изключи радиото, когато специалист по външната политика от Би Би Си взе да обяснява как инцидентът заплашвал да прерасне в по-голяма криза.
— Сега знаем защо Алон е инсценирал смъртта си — каза тя.
— Защо Алексей е бил в Хамбург снощи?
— Може би е бил подмамен да отиде там.
— От кого?
— От Алон, разбира се. Може би точно сега той разпитва Алексей. Или може би Алексей вече е мъртъв. Така или иначе, трябва да приемем, че Алон знае къде сме. Което означава, че трябва незабавно да напуснем Англия.
Куин не отговори.
63
Началник на отдел „Съветски съюз“ в ЦРУ, който от 1985 до 1994 г. работи за КГБ. — Б.пр.