![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Розанов поклати отрицателно глава.
— Тогава откъде знаеш?
— Сведението идва от наш информатор. Казаха ни, че Алон е оцелял при експлозията само с повърхностни наранявания и е бил отведен в тайна квартира на МИ6.
— Къде е той сега?
— Нашият източник не знае.
— Кога научи за това?
— Няколко минути след като самолетът ми кацна в Хамбург. От Московския център ме посъветваха да отменя срещата ни.
— Защо?
— Защото има само една причина, поради която Габриел Алон би фалшифицирал своята смърт.
— Възнамерява да ни убие?
Руснакът запази мълчание.
— Не се притесняваш наистина, нали, Алексей?
— Питай Иван Харков дали трябва да се тревожа за склонността на Габриел Алон да търси отмъщение. — Розанов погледна през рамо. — Единствената причина да дойда тук тази вечер е, защото в Кремъл се тревожат относно вероятността радиоактивен материал да е попаднал в ръцете на чеченските терористи.
— Кремъл има пълното основание да се тревожи.
— Следователно е вярно, така ли?
— Абсолютно.
— Радвам се, Реза.
— Защо се радваш на факта, че чеченците биха могли да направят мръсна бомба?
— Защото съвпадението на всички тези неща е доста интересно, не мислиш ли? — Алексей погледна през прозореца си. — Първо, Алон симулира собствената си смърт. След това петдесет килограма силно реактивен ядрен материал изчезват от иранска лаборатория. — Той замълча, после добави: — И сега ето ни тук заедно в Хамбург.
— Какво искаш да кажеш, Алексей?
— Нито СВР, нито ФСБ62 са открили някаква информация, която да подсказва, че чеченците са се сдобили с ирански ядрен материал. Аз нямаше да съм тук, ако не беше твоят имейл.
— Изпратих ти този имейл, защото докладите са верни.
— Или може би си го изпратил, защото Алон ти е казал. Този път Назари погледна през прозореца си.
— Започваш да ме изнервяш, Алексей.
— Такова бе и намерението ми. — Руснакът замълча за момент. — Ти си единственият, който би могъл да даде моето име на Алон, Реза.
— Забравяш Куин.
Розанов запали замислено цигара „Дънхил“, сякаш в ума си правеше ходове върху шахматна дъска.
— Къде е той? — попита Назари.
— Куин ли?
Иранецът кимна утвърдително.
— Защо ми задаваш този въпрос?
— Той беше наш сътрудник.
— Така е, Реза, но сега той принадлежи на нас и местонахождението му не те засяга.
Назари бръкна във вътрешния джоб на палтото за цигарите си, но Розанов сграбчи китката му с изненадваща сила.
— Какво правиш? — попита руснакът.
— Надявах се да запаля една цигара.
— Тази вечер не носиш пистолет, нали, Реза?
— Разбира се, че не.
— А трябваше. — Алексей се усмихна студено. — Това е друга твоя грешка.
Мерцедесът се движеше на запад по Фелдщрасе — оживена улица, която свързваше Нойщат с квартала Санкт Паули. Следваха го двама мъже на мотоциклети, заедно с две коли, във всяка от които имаше по трима опитни агенти на израелската тайна разузнавателна служба. Никой от тях не знаеше какво се беше случило между Алексей Розанов и Реза Назари. Само Габриел и Ели Лавон, седнали пред лаптопа в тайната квартира, бяха наясно за напрегнатата конфронтация. Писалката в джоба на иранеца вече беше безполезна — тя беше извън обхвата на приемника, — но мобилният телефон на Назари осигуряваше ясно звуково покритие.
За момента не се чуваше никакъв звук, което никога не беше добър знак. Никой в колата не говореше. Никой, изглежда, и не дишаше. Алон се опита да си представи сцената вътре. Двама мъже на предните седалки, двама на задната — единият от които бе заложник. Може би Алексей бе извадил пистолет. Или може би, помисли си Габриел, не беше нужно да се вади оръжие. Може би Назари, изтощен от прекараните в страх дни, вече бе дал знак за своята вина. Алон погледна примигващата светлинка на компютърния екран и попита:
— Какво прави Алексей?
— Сещам се за няколко възможности — отговори Лавон.
— Нито една от тях не е добра.
— Защо няма отвличащи вниманието действия? Защо няма опити за контранаблюдение?
— Може би самият Алексей не го вярва напълно.
— Какво не вярва?
— Че си успял да го намериш толкова бързо.
— Той ме подценява? Това ли казваш, Ели?
— Трудно е да се повярва, но…
Лавон млъкна, когато по канала прозвуча гласът на Розанов. Той говореше на руски.
— Какво казва?
— Дава указания на шофьора.
— Накъде се насочват?
— Не е ясно. Но подозирам, че е някъде, където ще могат да му хвърлят як бой.
62
Федералната служба за сигурност на Руската федерация. — Б.пр.