Английският шпионин [bg]

59.

Северна Германия

Руснакът отмаляваше, губейки кръв, губейки воля за живот. Въпреки това, Габриел го накара да мине през всичко, стъпка по стъпка, сделка след сделка, предателство след предателство, от гибелното начало на операцията до имейла, който бе пристигнал в Московския център по-рано тази вечер. Имейл, който бил изпратен от незащитен апарат, защото мобилният телефон, даден от СВР на някоя си Катерина Акулова, предал своя последен слаб сигнал от дъното на Северно море. Розанов каза, че Куин бил взел нещата в свои ръце. Той бил извън контрола на Московския център. Куин бил полудял.

— Къде са били, когато са изпратили имейла?

— Не успяхме да го проследим обратно до източника.

Алон стъпи силно върху потрошения десен крак на Алексей. Когато възвърна способността си да говори, руснакът каза, че имейлът е бил изпратен от интернет кафене в град Флийтуд.

— Разполагат ли с кола? — попита Габриел.

— Да, с рено.

— Какъв модел?

— Мисля, че е „Сценик“.

— Какъв вид ще е атаката?

— Говорим за Еймън Куин. Ти как мислиш?

— Автомобил бомба?

— Това е неговата специалност.

— Кола или камион?

— Ван.

— Къде е той?

— В един гараж в Източен Лондон.

— Къде в Източен Лондон?

Розанов съобщи адрес на Темс Роуд в Баркинг, преди брадичката му да се отпусне върху гърдите от изтощение. С един поглед Габриел даде знак на Келър и Михаил да го пуснат. Когато го направиха, руснакът политна напред като отсечено дърво и се стовари върху влажната земя. Алон го претърколи и насочи пистолета към лицето му.

— Какво чакаш? — попита Розанов.

Габриел се втренчи в руснака край дулото на пистолета, но не каза нищо.

— Може би е вярно това, което говорят за теб.