Английският шпионин [bg]

Накрая габаритите осветиха фолксвагена, който чакаше на малка поляна. Михаил се бе облегнал със скръстени ръце на предния калник, Келър стоеше до него и пушеше цигара. В краката им лежеше Алексей Розанов. Устата му беше залепена с тиксо и китките му бяха завързани със същия материал. Не че беше нужно да го обуздават. Офицерът от СВР витаеше между будното съзнание и комата.

— Каза ли нещо?

— Нямаше кой знае какъв шанс — отговори Кристофър.

— Видя ли лицето ти?

— Предполагам, че да, но се съмнявам, че си го спомня.

— Свести го. Трябва да си поговоря с него.

Келър извади еднолитрова бутилка минерална вода от багажника на колата и я изля върху лицето на Розанов, докато руснакът се раздвижи.

— Изправи го на крака — каза Габриел.

— Съмнявам се, че ще се задържи на тях.

— Направи го.

Кристофър и Михаил хванаха Розанов под мишниците и го изправиха. Както бе прогнозирал Келър, руснакът не остана задълго в изправено положение. Те го вдигнаха отново, но този път продължиха да го държат под мишниците. Главата му бе клюмнала напред с опряна в гърдите брадичка. Беше по-висок, отколкото бе изглеждал на снимките от наблюдението, и по-тежък — над деветдесет килограма някога тренирани мускули, които щяха да се покрият с мазнини. Розанов бе провел добра операция, но Габриел бе провел по-добра. Той извади глока от колана на панталона си и използва дулото му, за да повдигне брадичката на руснака. Бяха нужни няколко секунди, за да могат подпухналите очи на Розанов да се фокусират. Когато го направиха, в тях нямаше и следа от страх или разпознаване. „Добър е“ — помисли си Алон. Той отлепи тиксото от устата на руснака.

— Не изглеждаш много изненадан да ме видиш, Алексей.

— Срещали ли сме се? — изломоти Розанов.

Габриел се усмихна кисело.

— Не — отвърна той след малко, — досега не съм имал това неудоволствие. Обаче познавам добре работата ти. Всъщност даже много добре. До най-малките подробности. Има само няколко дребни детайла, които искам да изясня.

— Какво предлагаш, Алон?

— Нищо.

— Тогава няма да получиш нищо в замяна.

Габриел насочи пистолета към десния крак на Розанов и натисна спусъка. Гърмежът отекна сред дърветата. Същото направиха и писъците на руснака.

— Започваш ли да схващаш сериозността на положението си, Алексей?

В този момент Розанов бе неспособен да говори, така че заговори Алон:

— Ти и твоята служба поставихте бомба на Бромптън Роуд в Лондон. Тя беше предназначена за моя приятел и мен, но уби петдесет и двама невинни граждани. Ти уби Шарлот Харис от Шепърдс Буш. Ти уби сина ѝ, който се казваше Питър като дядо си. Точно заради тях си тук тази вечер. — Габриел насочи пистолета към лицето на руснака.

— Какво пледираш, Алексей?

— Еймън Куин постави онази бомба — изпъшка Розанов, — не ние.