![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Греъм е. Радвам се, че те хванах…
„Интересен подбор на думи“, помисли си Граймс. Може би това бе просто неволна грешка на езика, но Артър подозираше друго. Моментът на привикването от Сиймор — само ден след като Артър бе направил безжично прехвърляне на информация в метрото — беше плашещ. Това беше безразсъдна среща, инцидентна среща. И през това време той, изглежда, се беше разкрил.
Радвам се, че те хванах…
Сакото му висеше на кука на стената до снимка на семейството му — последната преди развода. В коридора Ник Роу флиртуваше с едно красиво момиче от регистратурата — Роу, който се бе навъртал около Граймс през целия ден. Той мина покрай двойката, без да каже дума, и отиде до асансьорите. Единият асансьор се появи в мига, в който Артър натисна бутона за повикване. „Със сигурност — помисли си той — това не е случайно.“
Асансьорът се издигаше толкова плавно, че Граймс нямаше чувството, че изобщо се движи. Когато вратите се отвориха със съскане, той видя Ед Марлоу — друг човек от неговия отдел, който стоеше във вестибюла.
— Артър! — извика той, сякаш Граймс внезапно бе загубил слуха си. — Да те черпя после едно питие? Ще обсъдим няколко дреболии.
Без да дочака отговор, Марлоу се шмугна между затварящите се врати на асансьора и изчезна. Граймс излезе от вестибюла под ослепителната светлина на атриума. Той беше Валхала64 на шпионската централа, Обетованата земя. Стаята, в която го чакаше Греъм Сиймор, беше вдясно. Вляво имаше врата, която водеше към терасата. Артър сви наляво и излезе навън. Студеният въздух го удари като шамар. Долу течеше Темза — тъмна, оловносива и някак успокояваща. Граймс си пое дълбоко дъх и спокойно събра мислите си. Той имаше предимството, че познаваше техните техники. Неговата работна кабинка беше наред. Същото се отнасяше за апартамента му, банковите му сметки, компютрите и телефоните му. Те нямаха нищо срещу него, нищо, освен че се беше возил в метрото с Юрий Волков. Той щеше да ги победи. Той беше безукорен. Той беше Личния състав.
Точно тогава чу зад гърба си шум от отваряне и затваряне на врата. Обърна се бавно и видя Греъм Сиймор да стои на терасата. Посребрената му коса се развяваше от вятъра и той се усмихваше — същата усмивка, помисли Граймс, която бе проправила пътя му нагоре по стълбата на йерархията, докато по-кадърните мъже бяха оставени да се трудят в котелното отделение на разузнаването. Сиймор не беше сам. Зад него стоеше по-дребен мъж с необикновено зелени очи и посивели слепоочия. Граймс го позна. Моментално го присви коремът.
— Артър — каза Сиймор със същата фалшива сърдечност, която бе използвал по телефона минута по-рано. — Какво правиш? Всички те чакаме вътре.
— Съжалявам, Греъм. Не ми се случва често да се качвам тук.
Граймс на свой ред се усмихна, макар че усмивката му далеч не приличаше на тази на Сиймор. „Оголени венци и зъби — помисли си той — и очевидни признаци за вина.“ Артър се обърна отново към реката и изведнъж се втурна напред. Една ръка се протегна към него, когато се хвърли през парапета, и докато падаше право към долната тераса, той си представи, че лети. После земята сякаш се втурна нагоре да го посрещне и той се приземи с тъп звук, който прозвуча като шум от разцепващ се плод.
Падането бе от височината на няколко етажа — достатъчно да убие човек, но не веднага. В продължение на минута-две Граймс си даваше сметка за познатите лица, които се бяха надвесили над него. Те бяха лица от папките, лица на служители на МИ6, в чийто живот той се бе ровил, колкото си иска. И все пак — дори и в страданието му — никой не го назова по име. „Личния състав е паднал от терасата на покрива — казваха те. — Личния състав е мъртъв.“
63.
Корнуол, Англия
От „Маркс енд Спенсър“ в Бристол Куин и Катерина купиха два чифта туристически обувки, две раници, бинокъл, туристически щеки и пътеводител за Девън и Корнуол. Те сложиха чантите в багажника на реното и подкараха на запад към корнуолския град Хелстън. В съседство с него се намираше Кралската военноморска база в Кълдроуз — най-голямата хеликоптерна база в Европа. Куин почувства стягане в гърдите, докато караше край високата телена ограда на базата, увенчана с навита бодлива тел. После един хеликоптер „Сий Кинг“ прелетя над пътя и той внезапно се озова обратно в Бандитската територия на Южна Арма. Помисли си, че неговата война бе свършила. Днес войната му беше тук.
64
Дворец, в който според древните скандинавски митове живеят падналите в битка воини. — Б.пр.