Урокът от нейната смърт [bg]

Скъпа Сара…

Тя отново четеше бележката, но й бе трудно заради гласовете от другата стая. Нещо ставаше с Джейми. Брат й малко я плашеше. Понякога тя го боготвореше. Когато, да речем, той я включваше в своите занимания — примерно, да повтаря анекдотите, за да се увери, че е схванала смисъла, или когато я водеше със себе си на пазар в центъра. Но друг път я гледаше така, сякаш тя не съществува, все едно че гледаше през нея. Ставаше лош и потаен. В скрина на Джейми Сара бе намерила списания, където бяха показани жени без никакви дрехи и много снимки от филмови сцени на чудовища или на хора, които бяха промушени или насечени.

Тя предположи, че баща й бе намерил списанията и затова сега се караха. Опита се да не им обръща внимание и отново се зае със своя непосредствен проблем.

Какво да даде на Слънчевия човек?

За него искаше нещо специално. Нещо лично от нея. Но когато се мъчеше да измисли подарък, главата й просто се изпразваше. Навярно тя можеше…

Звуците от съседната стая станаха по-силни. Джейми беше вбесен и родителите й говореха с мрачни гласове. По същия начин бяха говорили, когато на дядо й му стана лошо посред нощ, после го взеха в болницата и вече не се върна у дома.

Гласовете накрая стихнаха и тя чу как Джейми отива в стаята си, затваря вратата и оттам се разнесе музика, записи от оня фантастичен филм, който той бе гледал три или четири пъти.

Какво ли би харесал Слънчевия човек?

Когато родителите й ходеха на гости, майка й винаги носеше торта или нещо подобно. Но Сара не умееше да пече сладкиши. Тя огледа нещата си в стаята, играчки, видеокасети, дузина пухкави играчки… А, ето това май ще бъде добър избор — тъй като той бе накарал мечока Редфорд Т. Редфорд да отлети навън към оня кръг от камъни преди две седмици, беше ясно, че той обича животните и те го обичат.

Избра едно малко светлокафяво мече, което майка й бе нарекла Чътни. Сложи розово шалче около врата на Чътни, занесе го до прозореца и двамата погледнаха навън към задния двор. Тя извади бележката от джоба си. Този път я прочете на висок глас, за да може мечето да чуе какво й бе написал Слънчевия човек.