Третият близнак [bg]

— Той те е удрял! — ахна Стив. — Копеле мръсно!

Изражението на лицето й се промени. Ужасът изчезна. Тя се обърна към съседа си:

— Дошъл е тук преди два часа?

Мъжът вдигна рамене.

— Два часа без малко.

— Сигурен ли сте?

— Джийни, ако е бил във Филаделфия преди два часа, трябва да се е прибрал с конкорда.

Тя погледна към Стив:

— Тогава трябва да е бил Денис.

Той се приближи към нея. Тя не се дръпна. Стив се пресегна и докосна подутата й буза с пръсти.

— Бедната Джийни! — въздъхна той.

— Помислих, че си ти — отвърна тя и очите й се напълниха със сълзи.

Той я привлече в прегръдките си. Скоро усети как тялото й бавно губи напрегнатостта си и доверчиво се отпуска на рамото му. Погали я по косата, заравяйки пръстите си в тежките им вълни. Затвори очи и си помисли колко стройно и силно тяло има. Обзалагам се, че и Денис има някоя и друга синина, помисли си той. Дано!

Господни Оливър се прокашля.

— Деца, не бихте ли пийнали по едно кафе?

Джийни се отдръпна от Стив.

— Не, благодаря, — каза тя. — Просто искам да махна тия дрехи.

По лицето й още се четеше напрежение, но изглеждаше по-омагьосваща от всякога. Аз се влюбвам в тази жена, помисли си Стив. Не е само това, че искам да си легна с нея. Искам да ми бъде приятелка. Да гледам телевизия с нея, да ходим заедно до супера, да й бутам сироп за кашлица в устата, като се разболее… Искам да я гледам как мие зъбите си, как навлича дънките си, как маже филийката си с масло… Искам да ме пита дали й отива оранжевото чернило, дали да купи самобръсначка, кога ще се прибера вкъщи…

Питаше се ще има ли кураж да й каже всичко това.

Тя прекоси верандата и се приближи към вратата. Стив се поколеба. Искаше му се да я последва, но първо трябваше да го поканят.

На прага тя се спря и се обърна:

— Влизай.

Той я последва по стълбите. Тя хвърли черния чувал на килима в хола. След това отиде в кухненския бокс, изрита обувките от краката си и за негова изненада, ги хвърли в кошчето за боклук.

— Никога повече няма да облека тия проклети дрехи — ядосано каза тя.

След това съблече сакото си и го запокити по посока на кошчето. Стив стоеше и вперил невярващ поглед в нея, гледаше как разкопчава блузата си, сваля я и също я пуска в боклука.

Отдолу имаше черен памучен сутиен. Е, това вече, каза си Стив, няма да го съблече пред мен. Но тя изви ръце назад, разкопча го и го хвърли при другите дрехи. Гърдите й бяха твърди и не много големи, с ясно изпъкващи кафяви зърна. На рамото й бе останала едва забележима червена следа, където презрамката е била малко по-стегната. Гърлото на Стив пресъхна.