Третият близнак [bg]

— След като ми скроиха такава лоша реклама, доста трудно ще намеря някой, който да ми разреши да ползвам база данните им.

— По дяволите!

— Но все пак има една възможност. Вече направих едно претърсване на файловете с пръстовите отпечатъци на ФБР.

Духът на Стив отново изхвърча до небесата.

— Няма начин Денис да не е вътре. Ако на третия някога са му взимали отпечатъци, програмата ти ще го намери! Но това е страхотно!

— Да, но резултатите са качени на дискета, която се намира в офиса ми.

— А той е заключен? О, не! Мамка му! Ще разбия вратата! Хайде да тръгваме, какво чакаме?

— Пак можеш да свършиш в затвора. Освен това вероятно има по-лесен начин.

Стив с усилие си наложи да се успокои.

— Права си, сигурно има и друг начин да се сдобием с дискетата.

Джийни вдигна телефона.

— Помолих Лайза Хокстън да се опита да влезе в кабинета ми. Да видим дали не е успяла. — Тя набра номера й. — Хей, Лайза, как си… Кой, аз ли? Не много добре. Слушай, това ще ти прозвучи малко невероятно. — В кратко резюме тя й разказа какво е открила. — Знам, че е трудно да се повярва, но мога да го докажа, ако сложа ръка на дискетата… Не си могла да влезеш в кабинета ми? По дяволите! — Лицето на Джийни помръкна. — Е, благодаря ти, че опита. Знам, че си рискувала. Високо го ценя. Довиждане.

Тя затвори и каза:

— Лайза се опитала да накара един от охраната да я пусне. Почти успяла, но след това онзи решил да пита шефа си и малко останало да го уволнят.

— Какво ще правим тогава?

— Ако утре успея да си върна работата, просто ще вляза в кабинета си.

— Кой ти е адвокат?

— Нямам адвокат. Никога не съм имала нужда.

— Можеш спокойно да се обзаложиш, че университетът ще наеме най-скъпия адвокат в града.

— Лайнарска работа. Не мога да си позволя адвокат.

Стив едва намери сили да каже това, което бе в ума му:

— Ами… аз нали съм адвокат?

Тя го загледа със съмнение.

— Изкарал съм само една година в това училище, но при упражненията по защита на „клиент“ бях най-добрият в класа.

Стив бе обхванат от трескаво вълнение при мисълта, че може да му се наложи да я защитава срещу цялата мощ на „Джоунс Фолс“. Но дали тя няма да го сметне за твърде млад и неопитен? Помъчи се да прочете какво мисли Джийни по въпроса, но не успя. Момичето продължаваше да го гледа. Той също втренчи поглед в тъмните й очи. Мога да продължавам така до безкрай, каза си Стив.

После тя изведнъж се наведе напред и го целуна по устните — съвсем леко и бързо.

— По дяволите, Стив, ти си наистина мъжко момче!

Целувката бе бърза, но му подейства като удар от ток. Почувства се на върха. Трябваше да оправдае вярата й в него. Започна да се безпокои от предстоящото разглеждане на случая й.