Третият близнак [bg]

36.

Стив беше седнал на една ниска ограда пред къщата на Джийни и я чакаше да се върне. Беше горещо, но той се бе настанил в сянката на една черница. Тя живееше в стар работнически квартал, в който преобладаваха традиционни къщи, построени по еднакъв образец. Тийнейджърите от близкото училище се прибираха у дома, смееха се, караха се и дъвчеха закуски. Не бе много отдавна, когато и той бе като тях — осем или девет годишен.

Сега обаче бе разтревожен и обезпокоен. Днес следобед адвокатът му бе говорил със сержант Делауеър от отдел „Сексуални престъпления“ от Балтимор. Тя му бе казала, че резултатите от ДНК теста са готови. Пробите ДНК, взети от спермата във вагината на Лайза Хокстън, напълно съвпадали с пробите ДНК, взети от кръвта на Стив.

Това го уби. Бе абсолютно сигурен, че ДНК тестът ще сложи точка на цялата тази бъркотия.

Усети, че адвокатът вече не вярва в невинността му. Мама и татко вярваха, но бяха объркани — и двамата бяха запознати достатъчно, за да знаят, че ДНК тестът е изключително надежден метод.

Когато се чувстваше най-зле, си мислеше дали не страда от някакъв вид раздвоение на личността. Може би някой друг Стив е обсебил тялото му и е изнасилил момичето, а после отново се е отдръпнал от него. Само в този случай нямаше да знае какво е направил. Побиваха го тръпки, когато си спомнеше, че няколко секунди от боя с Тип му се губеха и никога не можа да си спомни какво е сторил през това време. И бе готов да мушне пръстите си в мозъка на Порки Бутчър. Да не би това да беше някакво alter ego8, което го караше да върши такива неща? Не му се вярваше много, сигурно имаше някакво друго обяснение.

Единственият лъч надежда проблясваше в мистерията около него и Денис Пинкър. Денис имаше същата ДНК като на Стив. Тук нещо не беше наред. И единствената личност, която можеше да разбере какво е то, беше Джийни Ферами.

Децата се бяха разотишли по домовете си и слънцето се бе спуснало зад къщите от другата страна на улицата, когато някъде към шест часа на паркинга, на петдесетина метра по-нататък, спря червеният мерцедес и Джийни излезе от него. Отначало тя не видя Стив. Отвори багажника и извади оттам голям черен чувал за боклук. После заключи колата и тръгна по тротоара към него. Бе облечена официално, с черен костюм с пола, но пристъпваше уморено и изглеждаше раздърпана. Сърцето му трепна от жалост. Запита се какво ли е станало, та има такъв вил, сякаш идва от бойно поле. Обаче пак бе прекрасна и той я загледа с копнеж.

Докато тя се приближаваше, той се изправи и пристъпи към нея.