Третият близнак [bg]

— Прав си. Ти мислиш стратегически, а аз — не.

На Стив му стана приятно. Първият съвет, който бе дал като адвокат, се бе оказал добър.

— Този човек държи съдбата ти в ръцете си. Как изглежда?

— Шеф е на библиотеката и ми е противник по тенис.

— Оня, с когото игра в неделя?

— Да, по-скоро е администратор, отколкото учен. Много добър в тактическо отношение, но според мен никога не е имал онази спортна злоба, необходима, за да стигнеш до върховете на тениса.

— Добре, значи отношенията ви с него са… как да кажа, малко състезателни, така ли?

— Сигурно.

— Сега да помислим какво впечатление искаме да създадем у него? — Той започна да изброява на пръсти. — Първо: искаме да се покажем бодри и уверени в успеха. Ти с нетърпение очакваш разглеждането на случая. Невинна си и се радваш на възможността да го докажеш и вярваш на комисията, че тя ще отсее истината под мъдрото ръководство на Бъджън.

— Добре.

— Второ: ти си по-слабата. Ти си слабо и беззащитно момиче…

— Що за шеги?

Той се усмихна.

— Зачеркни това. Ти си много млад учен и се изправяш срещу Берингтън и Обел, стари и печени корифеи, които знаят как да прокарват политиката си в университета. По дяволите, та ти даже не можеш да си позволиш истински адвокат! Тоя Бъджън да не е евреин?

— Не знам. Може и да е.

— Надявам се. Малцинствата по-често проявяват склонност да се обръщат срещу системата. Трето: историята защо Берингтън те преследва по такъв начин трябва да види бял свят. Шокираща е, вярно, но трябва да се разкаже.

— И какво ще ми помогне това?

— Внушава представата, че Берингтън може да крие нещо.

— Добре. Друго?

— Това е достатъчно.

Джийни набра номера и подаде слушалката на Стив.

Той я пое с трепет. За първи път в живота си се обаждаше в качеството си на нечий адвокат. Моли се на Бога да не оплескаш нещата!

Докато слушаше сигнала свободно, той се опита да си припомни начина, по който Джек Бъджън бе играл тенис. Тогава почти цялото внимание на Стив бе съсредоточено върху Джийни, но все пак си спомни плешив и стегнат мъж на около петдесет години, играещ с добре обмислени и хитри действия. Бъджън бе победил Джийни, въпреки че тя бе по-млада и по-силна. Стив се зарече да не го подценява.

Отговори спокоен и културен мъжки глас:

— Ало?

— Професор Бъджън, казвам се Стивън Логън.

Кратка пауза.

Познаваме ли се, господин Логън?

— Не, сър. Обаждам ви се като на председател на дисциплинарната комисия на университета „Джоунс Фолс“, за да ви уведомя, че утре аз ще придружавам доктор Ферами. Тя с нетърпение очаква разглеждането на случая й и се надява да отклони отправените й обвинения.

Гласът на Бъджън охладня.

— Вие адвокат ли сте?