Третият близнак [bg]

— Стив, харесваш ми, но вървиш твърде бързо към мен.

Той не отговори, пръстите му напипаха зърното й и го стиснаха силно.

— Боли! — изохка тя. — За бога, какво ти става?

Избута го с дясната си ръка. Светна зелено и тя пое към отклонението за магистралата.

— Не знам как да се държа с теб — оплака се той. — Най-напред ме целуваш като нимфоманка, а след това се превръщаш в лед.

А аз си мислех, че това момче е пораснало!

— Виж какво, едно момиче те целува тогава. Когато иска да те целуне. Това обаче не ти дава право да правиш с нея каквото си искаш. И никога не трябва да правиш така, че да я боли.

Тя излезе на двулентовото платно на магистралата, водещо на юг.

— Някои момичета обичат да ги боли — каза той, слагайки ръка на коляното й.

Тя я отстрани.

— Какво искаш да ми покажеш, по дяволите? — попита го Джийни, опитвайки се да отклони мислите му.

— Ето това — каза той, хващайки дясната й ръка. Миг по-късно тя усети голия му пенис, горещ и твърд.

— Исусе Христе! — Джийни рязко дръпна ръката си. Божичко, как е сбъркала с това момче! — Скрий някъде това, Стив, и престани да се държиш като ученик!

После изведнъж усети как нещо силно я удря по лицето.

Тя извика, без да иска, дръпна волана и колата отскочи встрани. Отзад ревнаха въздушни тромби, защото мерцедесът изведнъж бе изскочил на пътя на голям камион. Скулата я болеше адски и в устата си усети кръв. Мъчейки се да не обръща внимание на болката, тя завъртя волана.

Смаяна разбра, че е била ударена.

Никой никога не я беше удрял.

— Мръсен кучи син! — изкрещя неистово.

— Хайде хващай го с ръчичката и почвай да действаш — каза той. — Или ще те спукам от бой!

— Майната ти! — кресна тя.

С крайчеца на окото си видя как юмрукът му се отдръпва за нов удар.

Без да мисли, Джийни натисна здраво спирачката.

Той отхвръкна напред и ударът му не можа да я улучи. Главата му издрънча в предното стъкло. Гумите на дълга бяла лимузина изпищяха отчаяно и шофьорът й с усилие избегна сблъсъка.

Той възстанови равновесието си, а Джийни отпусна спирачката. Колата дръпна напред. Ако спра на бързата лента за няколко секунди, помисли си тя, той ще се уплаши толкова, че ще ме моли да продължа напред. Отново наби спирачки и той отново блъсна глава в стъклото.

Този път обаче се оправи по-бързо. Колата спря. Около нея фучаха автомобили и камиони с пищящи клаксони и ревящи тромби. Джийни се ужаси — всеки момент отзад щеше да се забие някоя кола. Така или иначе, планът й пропадна, защото той май не се страхуваше от нищо. Ръката му се пъхна под полата и, сграби колана на чорапогащника и дръпна. Чу се късане на плат и чорапогащникът стана на панделки.